Пешо ограждал с мрежа, циментираните колци пред къщата си,
но трудно се справял сам. Липсвала му
помощ. Покрай него минал съсед зевзек. Видял го Пешо и зарадван запитал:
-Лалчо, нема ли да пуснеш една ръка...? –и с жест показал,
какво иска. Вместо помощ обаче, след като огледал съсредоточено, вляво и вдясно
улицата и преценил ситуацията, като отчайваща Лалчо отвърнал любезно:
-Да пуснем ръка...? Бива! Ама, като не виждам наблизо, да се
мерка убава жена!? Как? Нема смисъл! А тебе Пешо и да ме молиш, нема да те
щипем. Не си ми интересен...
Изненадан от отговора Пешо едва
успял да преглътне и докато се опомни и каже нещо в защита, съседа Лалчо
изчезнал бързо зад завоя на улицата, която се оказала отново, отчайващо
самотна.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар