Светла приказка

           В една усмихната от светлина страна се раждали светли хора. Светлите, приветливи люде живеели на светли места. Светлите, светли места, били специално подбирани за да се избегнат тъмните. Мрачните тъмни места, били толкова страшни, че не само децата но и възрастните светли хора се плашели от тях.

    Къщите били толкова бели, че слънцето сутрин се усмихвало по-стените им  галело с топлите си лъчи светлите, светли души на всички. В белите, снежнобели варосани къщи имало светлооки деца, жени и мъже. Те се радвали на мир и разбирателство. Мечтите на хората в страната били толкова светли, че искрели прозрачни, като сълзи от нечии чисти очи.

      В прозрачната, прозрачно бяла тишина красиви птици със светли пера пеели, щастливи песни за любовта, за всички родени в тази необикновено честна страна. И в тази, тази светла прекрасна родина, не подозирали изобщо, че съществува омраза, нито пък знаели нещо за измамата.Дори се чудели на израза: „бели пари за черни дни”. Не знаели това, защото в страната им кристално бистра, липсвали финикийските знаци. Доброто, което изобилствало там не знаело нищо за злото.

      Тези светли, искрени и дружелюбни отношения не  пречели на съседите, които живеели в нищета. В нищета, защото там живеела тъмната страна. И в тая тъмна мрачна страна, хората не били черни, а много тъжни. Те познавали парите, които погубвали светлите, едва поникнали мечти в душите им. И в това тъмно, мрачно царство управлявал алчен цар. И тоя безскрупулен владетел мразел поданиците и се държал с тях, като роби. Хората с тъжни помисли също не обичали царя си. Никой не се радвал в тъмната, мрачна страна. Децата, жените и мъжете били принудени да живеят в черни, къщи. Душите на всички, добили катранен цвят, защото в тъмната страна липсвала любов, нямало уважение към никого, и всеки мъчел самостоятелно живота си. Дори, когато се срещнели на улицата с особено тъжните си физиономии извръщали глави на другата страна и не се поздравлявали по-между си. За разлика от светлите хора с прозрачни души, които знаели, какво е свобода и сбъднати, споделени мечти,  тъмните не подозирали за съществуването дори  на усмивките.

   В един особено мрачен, почти сумрачен ден проникнала в тъмното царство, смилена бялата тишина.Усмихнала се искрено  и слънцето, което влязло с щурм в мрачната страна.

     Светлите птици проникнали и в най-тъмните места с дружелюбните си песни. И в това мрачно  забравено царство засияла изгубената любов между хората. Изпълзяла уплашена омразата и  хукнала да се скрие при алчния черен цар. Сърцето му преляло от злоба. Пръснало се и той умрял.

Тогава се родила... родила се свободата в тъмното царство. Свободата на общуването, на словото и на кристално чистите усмивки на всички.

      Дали е било точно така, не знам, може би е лъжа, но ако пък е истина, тогава.... Тогава светът наистина би засиял, засветил с любовта, която заслужават всички носещи, светли души и свободни усмивки..

В.СОФИН