Пролетно щипане

       Понесен от пролетно течение вървя през гората унесен в мечти. Във въздуха ухание се носи, гъделичка мило ноздрите ми; птиците не спират влюбени да пеят, а дърветата и храсти надянали бляскави бели одежди, впечатляват очите ми, които възхитени щипят красота от Природата.

Зарадван от тревите, които зеленят около мен започвам офанзивата си. Защо пък да не щипна и аз нещо от Пролетта! С тези хрумнали внезапно мисли хуквам покрай реката. Тук там, никнала коприва спира устрема ми. Въпреки  защитната и атака хапеща ръцете ми, тя се опитва без успех да прекърши порива ми, но аз упорит късам от листата и, и я прибирам на сигурно място в чанта, която нося. Покрай вечно бързащата вдигаща еуфоричен шум река, щипя див чесън. Не устоях на пролетния лъх идващ от усмихнати в бяло маргарити, жълти иглики, сини теменужки, цъфнал кукуряк и пуснах зажаднелите си за щипане ръце и при тях. Тъкмо стъкмих букет достоен да усмихне и най-намръщената жена, и дори отмъкнах с уста от водата на реката, когато слънцето реши да се намеси. Щипна ме закачливо с нежност, изсипа цялата си мощ върху мен с лъчите си, погали ме, взря се в учите ми, погъделичка врата ми... След това усмихване от негова страна се опитах и аз да грабна нещо от него. Протегнах ръка да щипна от Слънцето мъничко късмет, но то прозряло моята интрига избяга.

    Изведнъж изникнала сякаш от нищото, разярена Пролетта докара от някъде тъмни облаци, подкокороса вятъра да надуе мощно бузи и докара топъл дъжд, който се изсипа без милост върху мен.

 Изтрезнял внезапно от еуфорията забравих щипането си. Природата показваше могъща силата си. Щипеха ме водните и капки, плюеха щастливо намерили терен върху олисялото ми теме; пълнеха сухият ми доскоро врат; мушкаха се с неимоверно любопитство в ушите; къпеха богати с влагата си моите дрехи и се стичаха в гостоприемните ми ботуши.

  Внезапно прозрях истината. Колкото и да се опитвам аз да щипя, колкото и да се мъча никога не ще мога да надвия Природата. Тя милата знае кого и как да помилва, кой да обиди и накаже за делата му. Пък аз си мислех, че аз съм победител в щипането. Каква наглост беше от моя страна, да си помисля това.   Предадох се на течението и дъждът както бе дошъл внезапно, така и си отиде. Парата се вдигаше с нетърпение на близкото до мен шосе, устремена към избягалите в планините облаци. Встрани на пътя изненадващо правеше подскоците си въодушевена от влагата жаба. Водните капчици в никналите зелени треви блеснаха с бисерна чистота.

  Огладнял щипнах две три листенца намерени от едва никнал киселец, и като се усмихнах първо на Слънцето, което отново дойде влюбено при мен, се отправих с жвакащи от недоволство ботуши към дома си, където мокър но щастлив направих първата си пролетна салата от див чесън и глухарче.

В.СОФИН