Да знайш после...

Да знайш после...!

     Двама някогашни съученици се срещнали на пътя.

-Я! Това ти ли си бе Коле? –възкликнал слисано единият, който едва познал приятеля си от детинство.

-Па кой мое Станчо! Като те гледам и това си, само ти! Изобщо не си трепнал! –отвърнал Кольо, който изглеждал доста по възрастен за годините си.

-Да не си болен нещо! Изглеждаш ми притеснен? –обърнал се към Кольо Станчо.

-Позна! Идем от докторо! Рече ми...  Чернио дроб ми се бил разширил. Сега не знам що да правя... Пари немам за лекарства.

-Това е лесна работа Кольо. Нали сега цъфти глухарчето. Вадиш корена му, вариш и пиеш отварата. Чернио дроб ще се изчисти...

-А какво беше това де...? Глухарчето, що е!

-Билка Кольо, Билка!

-Не съм я чувал! Знам царскио чай, дека му викат риган. Знам и мащерката, и радиката що цъфти сега у дворо, но за глухарче никога не съм чувал.

-Ти май ме занасяш Кольо?

-Оти мислиш така Станчо?

-Оти радиката и глухарчето са една и съща билка.

-Така ли? Оно и ракията и пърцуцата са едно и също, но действат по различен начин на чернио  дроб. Едната силната ме разтрива и отвътре, а от слабата ме боли главата... Та значи от глухарчето? Па я си мислех, че мое и с радиката да постигна нещо...

-Е-е, нали е едно и също? –обадил се сащисан Станчо.

-Кой знае? Никога не е едно и също! Ракията или глухарчето! В това е въпросо...! А мене ми се пие, толкова много, че ако черпиш сега у кръчмата насреща, да знаеш нема да ти откажа. Па, после мое и глухарчето да преглътнем, ама да знайш после...!

В.СОФИН