Костюмът чаровник!

                                                               

           Понякога приятели усещам, колко самотен е костюмът висящ, тихо на закачалката в тъмния гардероб...

Когато обаче разбере, че съм решил да облекча мъките му, почти усмихнат скача върху ми. Старателно се намества, превзема изцяло тялото ми и не спира с радост да ме тормози.  Успея ли да бодна и не търпеливата вратовръзка, която с право стиска врата ми с не подозирани за мен чувства, няма по щастлива от ризата закопчана до горе...

   Така вкаран с усилие в правия път, не остава нищо друго освен обувките, които търпеливо чакат явяването ми в коридора.  Стегна ли връзките им, бързат да се измъкнат на въздух... На разходка!

  Прекалено дълги пешовете на сакото трият дланите ми с непокорна целувка, целяща да подържат, духът бодър в мен. Все пак го правят мило, защото успешно, ме държат  буден.

  Панталоните стегнати от безмилостен колан, докосват косъмчетата на краката ми. Намерили диалог, те приказват по-между си. Всичко това усещам по приятния непрекъснат гъдел, който не тормози кожата ми, а я гали като всеотдайна любовница.

 А, за да бъдат в унисон нетърпеливи обувките на краката ми не забравят да скърцат в ушите ми, с цел да покажат на света, колко са млади.

Когато разхождам на воля костюма си, понякога обръщам глава назад, за да видя, кой приказва така задълбочено зад мене. Вратовръзката на врата ми се възползва от положението и заедно с бялата риза почва да ме души. Укротявам любопитството на шията и връщам в щадяща тялото, ми поза.

  Честно да Ви кажа приятели, чудя им се на някои хора, които са любители на костюма. Какво толкова му харесват?

  Мене ако питате, съвсем друго си е с обикновен панталон, да скоча в реката. Тениска не стягаща като вратовръзка и риза  също е подходяща за търкаляне. Ако пък е много студено една проста фланела няма да откаже, даже да сгрее раменете ми.

 Да но!? Но! Оказва се, че костюмът от своя страна отваря много положения в живота. С него изглеждаме неузнаваеми. Шик! Дамите се заглеждат в нас, лепят се питайки се, кой ли е тоя изтупан мъж!? Дали не е министър от правителството или пък е само скромен бизнесмен, шеф на фирма.

 И ето ти на...!

Горд и с положение костюмът се разхожда, гледайки от високо на другите хора. Успешно се прави на герой и е ухажван неистово от жените...

Хубаво приятели, но кажете ми как да скоча с него в басейн? Как да тръгна без чадър под топлия пролетен дъжд? Ако го сторя, наистина, костюмът ще стане жалък и напълно подгизнал. Ще изгуби чаровния си вид. За това мълчалив но изтънчен, често седи самотен на закачалка в тъмния, но все пак добродушен гардероб.

 Защо пък не? Ама, че горделивец! Нека виси там наказан!

  Ами анцуга е много по непретенциозен. Съвсем радушно, той превзема топло тялото ми. Бягам сутрин за разгрявка с него, скачам, дори се влача уморен на колена...!

Не се оплакват и маратонките, не ръмжат, не заплашват, а стоят кротко целувайки ходилата ми...!

Чувствам се щастлив, дрехите на мен също плачат от удоволствие.

Хубаво!

Да но пък за това, пренебрегнат скимти костюма сам, сърдит в гардероба. Длъжен съм! Просто съм длъжен от време на време да притесня себе си. Правя го, макар и не често, само за да видя усмихнатото лице на чаровника. Костюмът който кара въздишките на дамите да се удвояват, като го видят.

А щом като те го харесват, ние мъжете имаме ли избор? Нямаме, защото се нуждаем от любов. Когато стигнем до това заключение просто се предаваме на капризите обземащи по някога недоволния и често затварян в самота костюм, плачещ за разходка.

В.СОФИН