Интересно сравнение бих казал е, че жената е като водата. Тя
излива гневните си подскоци в слово излияния
от избрано цветисто думи срещу неразумната според нея половинка. Ту облива мъжа
с топлина, ту се присламчва влюбено към него и с горещите си вълни на близост
успява да обърка мозъкът му до такава степен, че горкият той не осъзнава, че е
станал лесна плячка на не обузданата водна женска стихия.
Веднъж и аз реших
да експериментирам. Все пак трябваше да изпитам какви чувства има и Водата.
Вмъкнах зажадняло за ласки тяло в басейн с минерална и се опитах да я погаля
нежно. Аз я галя, милвам я с особено усърдие, а тя недоверчиво ме отбягва. Дори
се пробвах да я щипна. Не ми се удаде. След кратък размисъл обзет от идея се
наведох и чевръсто се опитах да я
целуна. Почти успях, но не напълно, защото когато пуснах опитен език в устата и, тя взе че ме
погълна и нахлу с голяма бързина в моята. Такава страст, такова свежо ухажване
не бях изпитвал до този момент. Без малко щях да се удавя. Спасих се като
изплюх водните и поглъщащи целувки извън басейна. Като се измъкнах на сушата, твърдия
настлан с плочки бряг ме приветства облекчен с успешно на целеното: „Добре дошъл
нещастнико“. Не му обърнах много
внимание, защото когато напълно се опомних веднага влязох отново привлечен в
красивите изящни почти, покои на Водата. Този път бях решил да я смая с кротък
нрав. Явно това не и допадна, защото както си седях блажено унесен в мечти за
жена и любов, Водата ревнувайки ме, ядосана изведнъж избухна неудържимо с
подскоци и дори пяна от гняв се появи на ъгълчетата на огромната и стихийна
уста. Така си помислих аз поне. После се оказа, че една млада госпожица в съюз
с Водата се е осмелила да натисне копчето за джакузито.
Изплашен от
внезапната офанзива срещу мен се опитах да се измъкна. От бързането кракът ми
попадна на място където водата се вливаше ухажвайки басейна и посетителите в
него.
Изведнъж почувствах
гъделичкаща тръпка в глезените си. Пустата му Вода най-после беше пуснала
доброволно самостоятелен език и ме галеше неистово, нежно. Стана ми приятно и
се ухилих сякаш най-после съм успял да я превърна в моя откровена любовница. Да
но не само Водата бе видяла щастливия ми поглед, а и едно друго същество от
женски пол. Оказа се жена ми, която без милост изкрещя в ушите ми да излизам.
Измъкнах се от басейна попарен и от двете стихии.
След кратък
размисъл осъществен на водка, недоволен от експеримент който провеждах, реших
да усетя как се държи Водата в реката, пролетно време. Стана ми ясно, че е
не задоволена също като фригидна жена. Аз давам всичко от себе си като я ухажвам
с топлината на тялото си и греба, и пия без дъх, жаден за нея. Водата пък
откровено ми се подиграва често с настинка. Когато настъпи лятото пък взе, че
придойде от дъжда мътна, начумерена и се опита да ме удави. За момент дори се
почувствах като плъх попаднал не на мястото си. Голяма сила, мощ!
Изпитах чувствата
и на морето, където бях на почивка. Там
ми стана ясно, че Водата се държи свойски с женската половина на
човечеството, а с нас мъжката свикнала да я ухажва като с мащеха. Статистиката
сочеше, че удавените мъже опитали се да осъществят любовен контакт с водата са
много повече отколкото нежната половина която бляскаво се справяше с всяка
възникнала спорна ситуация. Та нали те
жените познаваха собствената си стихия. Дамите знаят какво да правят и кога,
кого да удавят в прегръдките си.
След допълнителни разсъждения осъществени на мастика, която бе
разредена не с друго а с вода за контрол, осъзнах, че съм безсилен да взема
връх в любовта и с двете.
Оставих се течението
да ме понесе. Сигурен бях че, или водата
ще ме удави, или пък щях да потъна в теменужните очи на жената. Оставен с тоя
интересен избор, в особено тежко положение, не намерих смисъл да се дърпам.
Предадох се като дори вдигнах бяло знаме с помощта на кърпичка извадена от
джоба ми. Въпреки моята безусловна капитулация, не намерих милост и у двете
дами. Бях погълнат, бях удавен от Водата разредила мастиката и жената
половинката, погълнала ме цял с помощта на магията осъществена заедно в съюз
със стихията!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар