-Приятно ми беше, че ти, пи с мене Трендафиле! –казал на излизане
един невзрачен на вид човечец вперил невярващ поглед в господина с който бе
имал късмет да се събере на една маса в кварталната кръчма. Едва обаче успял да
сподели това, когато почти грубо в ушите му прозвучало:
-Не „Ти“, а „Вие“!
-Вие? –озадачен повдигнал рамене почерпеният с късмет Пешо.
-Да Вие!
-А къде остана нашето приятелско „Ти“, с което вдигнахме не
една наздравица приятелю?
-Много ясно, в кръчмата!
-Защо?
-Защото с ракията трябва да сме внимателни, интимни. Тя не
признава нашето „Вие“. Никакви волности не допуска. Нали е много близо до всеки
от нас!? Ракията не само се мръщи на „Извинете
моля“, а дори направо като истински шеф нарежда: „ Падайте долу под
масата! Правете се на заспали и плащайте сметката, само в краен случай“!
Кажи ми, как тогава да не я уважава човек?
-Ами аз? –почти проплакал почерпеният Пешо.
-Какво Вие? Вие гражданино, Вие сте друго нещо!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар