вторник, 4 април 2017 г.

Монетата!


     С желание да изскочи, сърцето лудо биеше в гърдите му. Гледаше я изцяло подчинен и омагьосан. Лицето му сияеше обзето  от чувствата. Изпитваше развълнуван щастие. Видял бляскавото и изражение скрито до вчера, впечатлен от изяществото и мъжът преглътна впечатлен. Ръцете му обзети от неустоимо желание се тресяха неистово, сякаш пияница видял току що отворено шише с алкохол. Искаше му се да я докосва. Да милва нежно формите и. Да мачка с потните си пръсти страните и. Да усети грапавата твърдост  и на двете и бузи.

   Желанието му бе, да я притежава. Само за него, единствена, уникална, неповторима!

      С мъничък изящен белег оставен от времето, в скромна поза, заела миниатюрно късче от масата пред невярващите очи на нумизмата Пешо, придобита от скорошно раздадено, бабино наследство, лежеше самотна една жълтица с лика на император Наполеон.
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар