Пресят!

   Мен ме пресяха! Бил съм писал доста гъсто думите. Трябвало по-рядко да употребявам в творчеството си някои. Целта била, да не създавам дрязги у населението. Така ме лишиха от правото на думи като: Парламент, правителство, мафия, убийства без прецедент, нямо правосъдие, кражби нарочно осигурени всеки ден, катастрофи, разбити пътища, умишлено създадено лошо образование, здравеопазване лишено от средства, пенсионери унижени да вегетират като растения, на въздух, и деца оставени без грижи. Освен това забранено се оказа  разгласяване на бити хора, оставени без глас на улицата. 

  И какво ми оставиха все пак? Нещо трябва и да е оцеляло нали?

    Явно след пресяването усетих силата на думи като: Обичам боб чорба! Мразя, защото не съм научен да обичам! Събличам без прецедентно, защото не зная да обличам! Хитрея, защото друго не умея! Опитвам се пари да скрия, защото държавата ми ги секва бързо в данъци. Обиждам себе си, защото другите хора вече са засегнати, не от мен разбира се.  Харесвам спорта, защото мразя да тичам самостоятелно. Опитвам се да пиша хумор, който да не звучи политически! Бленувам често с мисълта за справедлив живот! Но освен да го сънувам, другото ми е забранено да го проумявам. Свободата спрямо пазаруването в моловете ми оставиха. Там където се срещат благосклонно Е –тата, месо, което не е месо, хляб който не е хляб, а набухватели, питиета които са химия, и всичко това предоставено в особено лъскави опаковки с цел да се радва клиента у мен.

   Мислех си, все пак нещо ми е останало незасегнато, и тръгвам волен към реката. Насаме сред Природата. Докато стигна до нея обаче по-пътя срещнах толкова много боклуци, че се почувствах самият аз, изхвърлен на бунището. Птиците вярно пееха, а и ще пеят и за в бъдеще, Слънцето ще изгрява и залязва пак, нощта ще сменя деня и звездите и луната пак ще светят, но уви душата ми, тя милата се почувства, изпразнена от съдържание... Защото не винаги е мило въздържанието от думи, които се налагат и трябва да бъдат писани, поне за капка справедливост. Иначе надеждите за какво са? Вярата, ако я има в човека и доброто, къде е?

   Бих искал птица да политна, дори с прерязани криле, вместо като плъх страха да скрия в дупка сред поле...! Човек наистина да бъда, а не мижитурка с объркана съдба!

    Оставих сами думите да решат, кога и как от тъмното да изкачат. Наистина пресяха ми ги, но те самите се чувстват освободени и прескачат преградата, която им поставиха. Правят го, когато и как си искат. Докога? Търпението единствено  знае, дали ще ескалира, и ще наложи промяна и в останалите ни истински чисти усмивки. А дотогава? Не се отсява това, което трябва да бъде казано! А когато истината говори, историята измислена, трябва да мълчи!

В.СОФИН