Преди да я зърнат очите му изобщо, мъжът беше изцяло
очарован. В близката далечина ехтеше звънко песента и, и шепнеше в ушите му думи
за любов. Обзет от вълнение гърдите му бяха залети с вълни, които ту сгряваха
до безрасъдност душата му, ту караха тялото му да тръпне от студ. Нямаше търпение
да я види. Да я погали, да почувства милувката и, и да глътне стичащите се
капки нежност, между пръстите на, не търпеливите
си ръце. Искаше му се вече да пие от целувките и. Да утоли жаждата, която
отдавна го мъчеше.
Забързан мъжът усети приятния тембър на гласа и. На моменти
той бе висок, и стигаше пленително звучащ в ушите му. Идваха минути обаче,
когато сякаш играеща с нервите му, песента се криеше и мъжът изпадаше в паника.
Стигнал до звука,
той нетърпеливо отгърна храстите, които криеха желаната картина от него. Пред
жадният му поглед се разкри с цялата си невероятна прелест, река пълзяща в долина,
в която гората, криеше всичко. Загадъчната песен, която запленен беше чул,
идваше от мощен водопад, който нарушаваше тишината с думи, които шепнеха с
водни капки в ушите му: „Живот“!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар