четвъртък, 18 май 2017 г.

Любовен роман


    Играеха...  Пламъчетата искряха удивено от моминските сини очи. Танцуваха, шепнеха...! Гонеха сълзите, които блестяха и се стичаха по-лицето. Някои забързани да видят свят падаха бързо и жаден прах ги поглъщаше на пътя. Други колебливо, полека преодоляваха преградата на чувствената брадичка, заобикаляха алените устни и после без свян се криеха в моминската гръд.

   Любов! Едва вчера го срещна на същия този прашен път. Уви! Мъжът не блестеше с нищо. Облечен простовато. Протъркани джинси и мърлява тениска избеляла от Слънцето. Оръфан почти! Но, имаше нещото, което запали дяволитите пламъчета в очите на девойката.

 Не можеше да повярва, когато разбра, че всяка втора негова дума звучеше като нежен стих, като пенлив ручей тичащ вдъхновен от планината. Не! Може би, като дъжд играещ с блестящи капчици в тревата, които се стичаха по-лицата на маргаритите цъфтящи там. Или като слънчев лъч прокраднал се щастливо в скута на равнината...

    Поет? Не! Просто романтик, който знаеше да борави с чувствата. Умееше да докосва невидимото. Да гали упорито, нежната женска душа. Да граби с пълни шепи! Дори доста находчиво биеше точно там, право в моминското сърце. Правеше го силно, неудържимо, почти настъпателно... Подчинил думите в своя полза мъжът знаеше как се превземат крепости.

   Неугледен. Невзрачен почти. Незабележим, по-тих от тревата, но с богат речник, който караше моминските колене да треперят от чувства. Това явно го правеше необикновен. Романтик!

    Внезапно застудя! През разтворения прозорец, неусетно времето придобило сила, заплака. Дъждовните капки носени от бурен вятър, нахлуха в стаята на момичето, което тъкмо довършваше романа за любовта. Все пак то, успя да дочете последната страница на книгата преди да я затвори. После обхваната от страсти скокна, хвърли поглед през разтворения прозорец право към далечината, където прозираше затъмнена от бурята планината. Дочу и ехото, което замечтано се обаждаше от там. Обърса с ръка една сълза потекла по-лицето и, и се усмихна прозряла истината за любовта, която сама избира в живота пътя на двама влюбени, които се борят съвместно за щастието си.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар