Внезапно обзета
от не обикновени чувства слюнката в устата настръхна. Събрала се достатъчно
обидена, изхвръкна блажено на въздух. Прелетя, преметна се засегната и се лепна
за ревера по-изгладения костюм.
Заловен неподготвен
мъжът или по-точно ръцете му, които държаха букет ароматни теменужки реагираха
буйно. Цветенцата, сини горски очи, се
разпиляха навсякъде по-улицата.
Не успял в
начинанието си мъжът трепна гузно. Беше мислил, какво да подари на любовницата,
която в този миг се усмихваше не притеснено насреща му.
Следен достатъчно
дълго от не вярващата на очите, негова съпруга, той почувства, или по-точно
изгладения костюм усети поражението, което плюнката нанесе на сърцето му, което
навярно до сега, мислеше, че е от лед.
Мъжът премигна
уплашен. Любовницата, която до скоро му се усмихваше в лицето за негов късмет
плю долу пред него и си тръгна спонтанно обидена.
Съпругата му,
милата и тя пое пътя си без думи.
Учуден остана единствено засегнат от плюнката, не мъжът,
който продължи развеселен към парламента, където работеше, а костюмът несвикнал
на възникнали с чувство предизвикани, дамски обноски!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар