Гланц по-устни черешови
бляска в ранните зори.
Гори за подвизи готови,
за любов която не боли!
Езичето играе ръченица.
Открили зъби слънчев бряг,
светят прави във редица,
с чувства изтикани на свят!
Черешата сама на двора,
изсипва дъхав аромат.
Червени сякаш без умора,
устни за целуване блестят.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар