понеделник, 8 май 2017 г.

Любовта трябва да почака!


Тежи когато, животът дружен

встрани поеме в труден път.

Шуми листакът безкрай учуден,

видял напуснат бащин кът!



Обидено мълчи луната отъмнена,

лицето в облаците скрила, сиви.

Крещи за помощ чайка наранена,

море ръмжи с вълни бъбриви!



Тежи когато, корабът отплува

встрани далеч от роден кът.

В сърце студена мъката нахлува,

самотно пак, тръгнало на път!



Радушен пристан държи жената,

тихо хлипаща, останала във мрака.

Недоволна мръщи се, дори съдбата,

за любовта, която трябва да почака!
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар