четвъртък, 25 май 2017 г.

Карикатурен образ


Когато вие остарял приятелю бяхте млад, всичко изглеждаше по-иначе. Прекрасно, ароматно и вдъхновяващо! Цъфтяха усмивките на честните хора, а вашите бръчки се криеха в неизвестни места. С течение на времето обаче, те придобили смелост, почнаха да изскачат доволни по-лицето ви. Дори смъкнаха клепачите надолу в опит да скрият щастливи очите, които като полу-угаснали фарове на стара джипка, днес едва проблясват в тъмното. Това пречи на краката ви, чиито вени съвсем изпъкнали доказват, вашите изминали години на работа и напрежение.

     Високото Ви чело някога гладко, като твърдо сварено яйце, днес гледа сбръчкано от зор в неизвестна дори за вас посока. Косата пък милата, окапа от срам. Отстрани  където все още личеше някогашния ваш буен младежки косъм, сега обзет от печал по-изгубената младост взе, че побеля необратимо. Гушата приемлива доскоро на вид, увисна като балон, който не се е напълнил с достатъчно въздух. Космите в носа, които от скромност се криеха намерили благодатна пещера за живеене, днес нагло и с особено любопитство над стърчат вън, като придават на физиономията Ви занемарен вид. За ваш късмет ушите са оставани на спокойствие. За разлика на ваши приятели, които се опитват безуспешно да се справят с растителността, обхванала като рак ушните им миди.

   Коремът, който до скоро Ви изглеждаше, като на спортист след дълго бягане, сега е превърнат в циганска торба, която не прекъснато се увеличава, въпреки вашите опити да се лишавате напълно от хляб.

 Колената, които превземаха големи разстояния в планината, днес скърцат неистово молейки за милост. Залитат, крещят, искат право да бъдат оставени на мира.

Ръцете за да не бъдат по-назад, подложени на тежък труд, почнаха да се огъват дори от леки за вдигане неща.

   Погледнато отстрани вече не приличате на човек. Карикатура някаква, изградена с любов от опитен талантлив художник, осмиващ днешното положение на застаряващия индивид от местното население.

  „И какво от това?“ Питате вие. Какво толкова. Нали умът все още е тук при вас и ви прави компания. Вълнува с красивото, предизвиква чувства, които не дават на тялото да спи.

  Въпреки карикатурния Ви мил образ, все още се чувствате човек.  Докога обаче?

Може би докато рухнете подкосен и започнете да лазите на четири крака. А устата вашата блъвне рев нечленоразделен, вместо хубавото: „Мила, обичам те!“

  За сега ви зяпа с ирония огледалото и не пести истината, която виждате безпомощен там. Иска ви се обаче, много ви се иска, вместо карикатурния образ днес гледащ право във вас, да се усмихне добрият стар, някогашен, ведро излагащ на показ  осанката Ви такава, когато бяхте млад.
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар