Особен приятел -джобът!

       Един от най- добрите ни приятели в живота се оказва джобът. Пришит удобно на дрехата, той е в състояние да скрие многобройни вещи, без които ние хората, просто днес не можем да си представим живота.

На първо място всеки къта в него документи, без които при проверка, като нищо ще бъдем арестувани и глобени от компетентните органи на властта. Задължително скрит от погледи в джоба ни дреме джиесем, който по някога си позволява да наруши тишината покрай нас. Има защо! Обажда се приятел, който иска да чуе гласа ни или да помоли за нещо.  Кесията ако я имаме също лежи скрита в най дълбокия джоб. Това е така, защото са се навъдили многобройни опитни ръце, които ловко ни пребъркват и отнасят ценното с тях.

Децата някога, а и днес някои, крият в джобчетата си бонбони, семки и дори намерени на пътя камъчета, които с  особена лъскавината  изкушават малките ръце.

Добрият баща винаги подготвен ,изважда от джоба на сакото си шоколад, който кара усмивката на отрочето му да бъде широка.

В казармата се криеха успешно, якички, носна кърпа, ножче, игла и конец и какво ли още не. Издути като две малки раници, джобовете прибираха дори храна.

Днес пенсионерите предвидливо пришиват тайник от вътре на дрехата си, където скатават току що взетата малка пенсия.

В гората джобовете също са полезни, защото прибират лешници, дори зелени още неузрели джанки.

Не бих могъл да отмина дори любителите на алкохол. Някога в завода където пиенето бе забранено със заповед имаше един особено смел човек, който не пропускаше да закуси с ракия. Във вътрешен умело пришит джоб, той  умело криеше шише снабдено с маркуч от което дърпаше от време на време. Гледаш го идва трезвен на работа, а после като изтръпнеше  ставаше, весел и разговорлив.

Има младежи, които крият от погледа на любимата в джоба, годежен пръстен, с който доказват любовта си.

Изобщо той е такова велико изобретение, без което днес не бихме могли да си представим живота. Предвидливия човек  мъкне в джобовете, лекарства които му помагат при нужда.

Без тяхното наличие, бихме се чувствали, напълно голи. Всичко това обаче се отнася за цивилизацията ни.  Все още има племена по света, където местното население ходи, така както майка ги е родила. Необременени от дрехи и без наличие на джобове, те се чувстват наистина добре. Имат по две здрави ръце и това им стига. Задачата, която трябва да свършат през деня е да си потърсят храна. Запалени риболовци, те хващат от океана и реките нужното им препитание. Природата е успяла всичко това да им поднесе на тепсия. Подходящ климат, който през цялата година е благосклонен към тях. Не им трябва развита цивилизация. Като деца се радват на малкото, което намерят в океана, някоя раковина или блестяща черупка на мида, която като им омръзне просто изхвърлят.

Но в нашия модерен свят джобовете са просто необходимост, докато в другия са пречка. Интересен свят!

При нас зли хора крият в себе си оръжия с които отнемат човешки живот. Наркоманите наркотици. Или всеки е свободен да държи най необходимото му,скрито там и готово да излезе на въздух при нужда.

През зимата пък, когато е особено студено на помощ на човека отново идва гостоприемен джобът.

 Казано за нас, добре е че го има, докато хората от островите просто няма нужда да бъдат притеснявани с него.

В.СОФИН