Когато впуснем нетърпеливите пръсти на ръцете да играят с
буквите на клавиатурата се ражда една дума. Тя от своя страна, ще покани нова,
която съвместно с другите, ще се опита да докосне сърцето на четеца. Ще му
покаже свят в който няма болка; свят в който няма презрение към обикновените
хора; липсва злоба, завист и алчност.
Пръстите ни, които търпеливо са играли буйния танц по
клавиатурата на компютъра са създали
поема за малките прекрасни неща, които са видими само за тези, които усещат
красотата на деня.
Течащите едри, студени замръзнали сълзи, които падат
примирено на гостоприемната земя, под формата на снежинки и образуват едно
голямо бяло одеяло. По хитрите се лепят по дървета и жици, като образуват нов
неподозиран от хората, фантастичен свят. Пътища, автомобили, всичко е превзето
от тежките падащи, бели сълзи. Покривите на къщите, терасите дори главите на
хората тръгнали за работа, също са окупирани от времето, което точно днес е
избрало да се забавлява. Със студена закачлива усмивка то, плъзга замръзналите
бели сълзи в сгорещени вратове. Ушите също не са отминати с безразличие. Дори
веждите и очите не се чувстват пренебрегнати от бялата магия, която се опитва
да надникне в тях, търсейки любов.
Цялата тази зимна картина, която времето ни показва без
угризение на чувствата и без задни мисли е с цел да прогледнем за невидимото
което прегръща всекидневно човешката ни същност.
Пръстите на двете ни
ръце продължават да танцуват валс по клавиатурата на компютъра и неусетно на
белия екран пред нас, изтикват буквите, думите, изреченията. И накрая с чувство
се появява готова, поемата за любовта и малките неща, които невидими с просто
око, заобикалят нас хората.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар