Обичам
те, като полъха на милващ вятър, който закачливо дърпа косите ти и ги кара да
танцуват щастливо освободени от всякаква хорска грижа.
Мразя да обичам, когато се караме за глупости, защото живота
все пак е кратък.
Обичам те, като ранна утрин, когато слънцето едва показва
колебливо лъчи и пръска цялата си любов върху майката земя.
Мразя да сънувам, когато липсваш в моя сън!
Обичам да те виждам разчорлена, особено нежна и
привлекателна, когато идваш неканена като призрак и смущаваш нощната ми дрямка.
Мразя да обичам, когато виждам, колко си небрежна към себе
си и забравяш важните малки неща които ни заобикалят: вятър, слънце, природа;
усмивките на хората и безгрижния детски смях, който липсва напоследък и трудно
се открива.
Обичам те, когато си близко до мен и чувам как сърцето ти,
твоето нежно сърце тупти развълнувано, като птиче, което гладно е намерило
няколко зрънца за клъвване.
Мразя да обичам, когато те няма и си тъй-далеч от мен,
защото това налива тъга в душата ми и тежки спомени ме хващат и не дават, сън
спокоен.
Обичам да те изяждам с очи, които винаги гладни са за тебе!
Колко много мразя да обичам, когато си особено тъжна и дори
моите нескопосани шеги не успяват да счупят леда, образувал се помежду ни.
Обичам да докосвам с думи нежни снагата ти, цялата. Да милвам
косите твои, разпилени безгрижно навсякъде.
Мразя да обичам, когато виждам, колко страдаш обидена от
хора, които не знаят какво е любов.
Колко много те обичам, когато си край мен и чувам звънкия ти
смях, който кара всеки останал, цял косъм в косата ми да настръхва.
Колко мразя! Толкова обичам! Защото омразата и любовта,
колкото и да е странно, вървят хванати ръка за ръка. Понякога обидени се
отдалечават една от друга, но има дни, когато като роднини са особено близки.
Не случайно е казано: „Да мразиш, това е като да обичаш,
някого без когото не можеш да продължиш нататък, по-лунната сребърна пътека!”
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар