понеделник, 9 февруари 2015 г.

Ушите, безпогрешен сензор който улавя всичко!



Тези органи на слуха, като се напънат успяват да уловят всичко. Едва появили се на тоя свят, те чуват,  недоволния детски хленч, който тревожи майка ни, която бърза да нахрани гладното, наше ревящо гърло. В училище принудено слушат гласа на учителя, който се опитва, да ни вдъхне любов към науката. Ушите са в състояние да прихванат случаен разговор. Усещат чувствително ритъма на песента. Долавят безпогрешно хората, които злословят срещу нашата скромна особа. Щом дочуят, как някой завистник ругае, те възмутено щръкват нервно, като антени които са хванали забранена  радио вълна.
Човек с чувствителна душа и любопитни уши, щом усети тези неща,  може да се разболее непоправимо.
Въпреки това обаче, ние хората се радваме, че ги има. С тяхна помощ безпогрешно улавяме крясък на птица в полет. Докосваме се сухи до песента на дъжда, докато той чука безмилостно отвън, подпомогнат от вятъра, по покрива на къщата ни.
Дори сме благословени, защото органите на слуха се радват на любовни обяснения. Когато дочуят, как влюбеният се старае и кълчи безстрашно езика си, като сипе комплименти и говори за обич и привързаност, притеснени те поруменяват от вълнението с което са обсипани.
Друг път пък, щом телефонен звън обезпокои ушите ни, намиращи се в дрямка и съня на тялото, бъде грубо прекъснат, установяваме, че търсят нашите ръце за работа.
Тогава разстроени проклинаме недоволни, че неделята е тъй далече, а днес за наша беда е едва понеделник.
Стигнали на работното място нашите природни сензори внедрени в тялото, отново се включват и прихващат случаен разговор между колеги. Единият споделя на другия в ушите, че към заплатите този месец, ще има допълнително възнаграждение. Доволни от дочутото ние внезапно усещаме, как неописуемо задоволството ни превзема. В този момент, дори сме готови да прегърнем с любов целия свят.
 По-някога, тези предателски сензори, наречени уши успяват да доловят гнева на шефа. Той ни наказва за поредната наша издънка. Съвсем изплашени ушите ни тогава се свиват внезапно и дори почервеняват, изцяло обхванати от срам.
По друг начин се чувстват, щом прозвучи нежния глас на майката и уловят тембъра на бащата. Зарадвани от чутото ушите стърчат нагоре, докоснати от родителска любов и похвала.
Лошото е, че когато сгрешим непоправимо в действията си, нашия вроден сензор бива наказван. Родителското тяло ни хваща без компромис, за ушите и така здраво ги дърпа, че те целите изгарят заслужено в срам. Докато се чудим, защо органа на слуха е все виновен за всичко случващо се с нас и езика ни проклина положението, до него долита отвън омайваща музика. Дочули я ушите пленени забравят за всички неприятности, които по някога ги дебнат и вкарват в безмилостен капан.
 Когато нашия сензор на слуха улови прекрасното и изчисти негативното от заобикалящото ни всекидневие, ние усещаме неповторимата красота на песните, музиката, гласовете на птиците и на любимите хора. Те ни казват, че все пак живота е тук на земята и дългият по-някога труден, по някога криволичещ негов път, заслужава да бъде изминат с любов до край!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар