За раждането и залеза...

Когато сутрин слънцето с усмивка озарява земята, благословен денят се ражда. Негово величество човекът също успешно се появява, като бебе на белия свят. Зората е млада! Пеленачето и то реве в креватчето си неукрепнало и търсещо майчина опора.

Денят постепенно напредва и малкото дете също, като него расне.

Слънцето може да бъде огорчено. Денят бива скрит от тъмни облаци.  Щом те се покажат, изтикани от мощен вятър безнаказано ронят сълзи върху майката земя.

По време на своя  кратък живот, човек също като деня, среща препятствия, които трябва да преодолява. Прави го постепенно като се бори с тях и  трупа опит от неуспехите, които понякога спохождат личността му.

Денят също, като нас се стреми да изкара пълноценно времето си, което е дори по кратко от нашето.

Много често се радваме впечатлени от раждането на красивата зора.

Пеленачето извисило малко ревливо гласче, току що появило се на белия свят, също е прекрасно.

А когато неизбежно изпълзи деня към края си и слънцето побърза да се скрие за сън, залеза му понякога е толкова необикновен, че щом го видим, ние неизбежно сме запленени от него.

Живота на човек, който изтича, като газирана течност от бутилка на шампанско също има своята цена. Натрупал хиляди впечатления, спомени и опит, умния индивид радва всички докоснали се до него с мъдрост.

Поговорката,  „Утрото е по мъдро от вечерта!”- важи и за деня, който се е появил млад и силен.

Залезът понякога идва необикновен, оцветен с интересни багри, които украсяват небосвода над земята.

Независимо дали сме в началото или в края на дните си, ние земните жители,  усещаме видимо и разбираме заобикалящата природа, защото тя наистина е прекрасна.

Денят се ражда усмихнат или ревлив като пеленаче и си отива щастлив или огорчен. Всичко зависи от времето и обстоятелствата които са  играли с него. Същото е и при нас хората. Идваме на белия свят с усмивка, други с плач. Накрая на земния си път, някои са успели да постигнат мечтата на живота си. Имали са късмета да срещнат любов, разбирателство и дори са оставили малко късче от тях; посадили са дърво; създали са живот; усмихнали са с шегите си хиляди.Това означава, че не напразно са родени и живели. Спомена за такива хора, допринесли за доброто в света ще остане да кръжи в света, докато го има и е разумен, разбира се.

В.СОФИН