Крака! Родени
да покоряват! Изкачват вдъхновено върхове. Спускат се по-долини, крачат бодро
край реки; лутат се щастливо изгубени в гъстата гора, но винаги с мерак се връщат,
там, откъдето е тръгнал земния им път –родния дом.
Едва появили се на белия свят, краката се чувстват,
неуверени и затова за тях се грижи родителското тяло. С него добиват сила с която успяват ,пораствайки да
стъпят здраво на майката земя.
Когато това стане и часът удари за тях, краката са готови да
поемат кръста си. Тръгват на училище, където научават, какво е спорт и движение.
Разбират също, какво е да противоречиш на учителя, който често ги наказва да
стоят смирено до черната дъска. Те не са успели още да научат урока на живота,
който за тях разбира се е, уверено здраво вкопчени в земята да борят
трудностите и препятствията изникнали враждебно на пътя им.
Когато краката добият
кураж,смело тикват тялото към приключения. Разхождат се в чужбина, където
търсят щастие и работа. Посещават впечатлени туристически обекти. Бродят
свободно по -реки и морета, които милват
прасците им с нежна целувка предизвикана от вятър, който закачлив обича да
играе с тях. Лежат голи на плажа с цел да хванат тен. Чувстват се великолепно в
компанията на крака от другия пол. С тях
естествено с любов нежно се докосват. Често тръгват заедно по-път, който макар
и неотъпкан е съвместен и придава невероятен вкус в живота.
Идва ден обаче, когато част от идилията свършва. Краката, колкото и с уверена стъпка
да крачат по земята, рухват подкосени пред гроба на родителите, които постоянно
са създавали за тях, крачка напред. Сякаш пияни неуверени за момент, краката
тогава предават и тялото, което също изпитва нужда да си почине.
Често пъти предизвикани и огорчени, краката са в състояние
да водят битки в защита на правото си да крачат свободни. Те нанасят
целенасочено болезнени удари по тялото на противник.
Борбени нозете на спортистите са оня чуден елемент, който
уверено ги тласка и помага да стъпят на почетната стълбичка за награждаване.
Там на нея стоящи здраво, усещат заслужено постигнатата цел, че знамето на
родната страна е развято, благодарение на техния устрем и неукротим дух за
бягане.
Краката изпитват чувство за съхранение. Подплашени за да оцелеят хукват, като търсят място,
където да са защитени.
В своя сложен, дълъг път принудени да ни измъкват, често от
неловки ситуации, краката изминават хиляди километри. Където и да ходят,
каквото и да чувстват, накрая стигат до края на земния път, смирено изпънати в ковчега. Те са видели,
едва само малка част от света и неминуемо са добили грешна представа за него.
Единствено навярно са разбрали, че е огромен. Не случайно, краката са създадени
с цел да търсят щастие под синьото небе. За да го задържат, е нужно да вървят в крак с времето,
което ехидно ги следи с поглед и придружава
до края на земния им път.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар