четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Какво се получава,когато повярваш!



                                            Какво се получава, когато повярваш…
               Вярвах! Надявах се! Броях годините с надежда, че държавата ни ще се вразуми и тръгне напред към просперитет. Уви! Двадесет и пет години! Боже!!! Четвърт век и нищо! Затънахме дълбоко в калното блато. Няма измъкване!
Някой, ще каже, че човек има избор, като избяга в чужбина. Да но нали сме българи! Тук съм роден, тук ще мра! Нима бих се разделил с планините, които радват всички ни с неземна бих казал красота. Нима бих оставил, роден дом, приятели и невероятните райски кътчета, които съществуват само тук в България!
Вярно живея в мизерия, но родината е била и си остава единствената майка не само за мен но и за такива родолюбиви българи загинали за нея, като Ботев, Левски и много други патриоти. Всеки знае, че няма по прекрасно място от родното.
Повярвах, че след приватизацията на предприятия и заводи, ще има работа за всички. Не само ,че не се получи, но беше докрай разграбено изконсумирано, унищожено. Хората нарекли себе си „средна класа” останаха без препитание и се превърнаха, едва ли не в клошари, които се мъчат всекидневно да оцелеят.
Повярвах, че като върнаха земеделските земи, ще бъдем щастливи. Уви! Еуфорията премина. Всичко бе за кратко. Върви воле, че ори като едно време!
Повярвах, че поне едно от правителствата досега и които имаха честа да управляват държавата, ще изберат правилния път за щастието на нацията ни. Уви! Пак не се получи! Господа управляващите упорито, продължиха да тътрят крака по начертания от тях крив път, който доведе всички честни хора до затъване в калното блато, което те наричат живот.
Не повярвах, когато ми казаха, че магазините, ще пращят от стоки и пак ще бъдем гладни! Сега обаче вярвам, защото заплатите ни си остават най ниски в Европа. Мизерното заплащане изстисква душите на хората. Превърнати в освирепели животни, ние се нахвърлихме един срещу други. С клетви, обиди, дори с безсмислени убийства. Всичко с една цел, да бъдем богати. Забравихме ценностите в живота, които са неразривно свързани с нас. Какво значи приятелство!? Какво значи, сестра, майка, баща!
Днес безкрайно заети, само с лично оцеляване изгубихме идентичността си на честни хора.
За всичко това казват, виновни имало… Всяко ново излюпено, като петле правителство обвинява старото. А осъдени за корупция няма. Излиза наяве, че все пак всички са вода ненапита. „Нито лук, яли, нито чесън мирисали!” За съжаление всичко вече у нас, така се е умирисало, че хората все още продължават да си задават въпроса за който нямат отговор: „Рибата, от главата ли се умирисва или от опашката?”
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар