Книгата

В студена утрин си гушнал любимата,
отвън клокочи, недоволно зимата.
Ти с ръце заровени във книгата,
спасяваш душата, своя от интригата!
..........................
Машинка улавя, женски компромати-
без жалост скубе, крака космати!
-----------------

 Отново заседна, бедна
 със завист зловредна-
 родена мисъл нередна!
---------------
Недостижима като лунната пътека
вярата в доброто, изчезва у човека!
----------------
На времето изискваха дистанция,
от говореща радио свободна станция.
..................
С желание, неуспешно я докосна-

от джоб,изпадна кърпа носна.
............................
От печката изскочи еликсир-
изпадна сготвен за ядене мисир.
-------------
Често спомен пазя,
как обичам, да не мразя,
когато, принуден от коленете лазя!
...............
Живота често забелязва,
всяка, скрита, наша язва!
...................
Стои, доволно се изтяга -
словото написано не бяга!
..................
В.СОФИН