Отношенията днес

Очаквано след като пипнахме неподготвени вируса от дивия капитализъм у нас изчезнаха отношенията между хората. Ако до вчера сте си пили ракията със съседа усмихвайки се един на друг, то днес когато се разминавате в двора, казвате само: „Здрасти!”  Ако, пък вашия комшия е имал щастието да се измъкне от беднотията, а вие нещастния беден червей, все още търсите място под слънцето и не го откривате, и се срещнете на улицата, той може да ви подмине без поздрав. Не го прави, защото не ви вижда, а от добро сърце, съседа е забравил, че съществувате. От ваша страна, вие го намразвате за тези негови отношения и му завиждате, за новата кола, любовницата, скъпия костюм и дори за това, че когато погледне случайно към вас, изобщо не вижда скромната особа, която гледа в него с усмивка и надежда. В очите на комшията  сте невидим призрак или същество на което не трябва да се обръща внимание. Комуникацията между хората полека лека изчезва заменена от бездушния компютър.

Ако ви срещнат в града където живеете, дори да ви познават, подминават. Когато обаче поздравите и успеете за момент да отклоните замислената особа идваща срещу вас, тия индивиди, нарекли се ваши приятели, отвръщат с пресилена усмивка и с нежелание. Притеснен от това вие се чувствате, като плъх, който е имал нещастието да срещне безмилостна котка. Естествено бързате да се отдалечите, като поклащате учудено глава.

Отношенията до такава степен са избягали от хората, че дори роднини вече не се познават, нито пък си ходят на гости. Ако все пак решите да ги посетите и вземете кутия бонбони, за да не изпаднете в неудобство, попадате точно в такава ситуация. Ако вашите роднини са бедни, те ще ви посрещнат на вратата, но как да ви поканят, ако не могат да почерпят.

До къде сме я докарали!

Децата също като възрастните са разделени в училищата. Заможните се чудят, какво да купят и после без да консумират с лекота изхвърлят в кошчето за боклук. Другите или мнозинството, закусва филии намазани с маргарин и посолени с чубрика. Толкова може да си позволят, когато живеят в система която, прибира всичко а дава надежда само в жълти стотинки.

 Колко от нас питам се, ако срещнат клошар на улицата и той просто подаде ръка за поздрав, колко ще се ръкуват с него?

Болшинството, уверен съм, ще сбърчат гнусливо нос и ще отминат, сякаш са срещнали вирус.

Завистта, измамата, алчността, подлостта се ширят на воля и скапват човешките отношения.

В здравеопазването докато проверяват данните ви на компютъра, дали сте осигурени, вие нещастен гражданино на България, спокойно може да ритнете камбаната. А Хипократовата клетва? Къде, за бога, изчезна тя? Живота на обикновения човек, вече не струва нищо!

Парите! Всичко опира до тях. Нима купуват щастие? Купуват нали!?

Да но, ако утре като заможен човек се разорите и срещнете съседа, който сте пренебрегвал до скоро и протегнете за помощ ръка. Дали той ще се отзове? Едва ли!

Дори онова спокойно време, когато безпрепятствено сте се прибирали вечер след работа изчезна. Човек, може да бъде убит на улицата за нищо. Ето просто така, като муха, която е имала нещастието да избръмчи на пътя на престъпника. Питам се, кой ще ви защити, ако останете жив? Как ще докажете в съда, че именно това е лицето, което ви е навредило? Нямате пари за адвокат. Щом нямате, значи сте без права. Чисто и просто ще втълпят в бедната ви глава, че сте били пиян и стълбите са контузили тялото ви. Какво може повече да искате? Защо изобщо тормозите правосъдието с вашата скромна особа?

Нямате пари! Нямате права! Това ви става безпределно ясно в днешното измъчено време.

И когато чуете изказванията, че нищо по хубаво не е създадено от демокрацията, но от криворазбраната фалшива днешна, се чудите как така се е получило, че ви е трудно да оцелявате. Нервите, вашата психика са разбити до такава степен, че неизбежно посягате на наркотици, алкохол и дори самоубийство.

Без работа сте! Без здравеопазване! Без всякакви контакти и топли отношения между хората! Единствено боклука от контейнера успява донякъде да спаси вашата изтъняла кожа. Често се питате обаче, докога ще е така? Може би до когато ви нападнат други, като вас при боклука и сложат край на мизерното съществуване, което водите и някои наричат живот.

За съжаление истината е такава. А изход от тунела не само, че не се вижда а в душите на всички, става още по тъмно. Там в мрака, все още няма лъч светлина, която да накара хората не само да мислят, но и да се борят за правото си под слънцето, което грее за всички еднакво.

В.СОФИН