"Пубер"

Някога, когато бяхте млад, имахте честта да бъдете в осми клас. Тогава карахте нелесен пубертет, заради който доста често ви наказваха.  Целта на вашия тогавашен учител бе, да спре вашия  „див” устрем, който постоянно излизаше от контрол. Млад амбициозен хлапак, вие се интересувахте от всичко видяно до вас. В час разсеяно слушахте преподавателя, който се опитваше да ви покаже света от учебника. Вие не вниквахте в урока, защото погледът ви замечтан се рееше между съученичките ви. Шареше любопитен при тях, и се местеше постоянно, като скачаше от чин на чин. Явно търсеше нещо изгубено. И то бе, че внезапно, бяхте забелязал странни промени в развитието на девойките. Бяхте удивен от необикновените малки „хълмчета”, които немирно повдигаха ученическите престилки на съученичките ви. Ококорвахте учуден очи. Не издържахте на напрежението от изумителната гледка. Решавахте любопитен, лично да проверите,какво е това, което толкова много ви смущава и привлича едновременно. Объркани във вас бушуваха неудържимо хормоните.  Едва изчакал междучасието, вие тогава пуснахте уж неволно ръка, на едно от девойчетата в класната стая. Вместо разбиране от нейна страна, вие приятелю, взехте че получихте упрек, който звучеше така: „Простак! Къде пипаш!”и веднага след това момичето отворило мощно гърло започваше да пищи, като че ли го бият. Това пискане, обикновено се оказваше достатъчно за чувствителните уши „сензори” на класната учителка, която пристигаше на мига. И тогава за вас естествено, ставаше страшно. Страшно за  неукрепналия юноша, който веднага биваше наказван сурово. Дори принуждаваха родителите ви да присъстват на вашия срам.  Докато през това време, вие си мислехте: „Какво пък, толкова е станало!?” –баща ви ядосан дърпаше ушите ви за назидание и вместо вас се извиняваше на вашата учителка, като че ли той беше виновен. Явно бе така, защото преподавателката, му заявяваше, че в клас няма да търпи „животно”. Животното разбира се бяхте вие. Според нея, още сте били „теле”, което после щяло да израсне, като „вол”. Естествено, че не бяхте съгласен с това определение, но бяхте „пубер” и нямахте право на глас. С уверение, че това повече няма да се повтори, баща ви тогава остави на чина нещастното ви тяло за да продължите измъчването на ума си с неприятния урок, а той си отиде. Смирен вие, успешно отклонихте поглед от съученичките, докато в следващия час в клас влезе новата учителка по математика. Млада красива госпожица, тя беше облечена доста предизвикателно с къса пола.  Само с един поглед към вас успя да разпали юношеските ви мечти. Изправена до черната дъска, тя се повдигаше на пръсти за да достигне горния и край, където вписваше задачите. Вие със съученика до вас тогава все пак знаехте че, не сте направени от „дърво”. Веднага реагирахте впечатлени на изложеното пред невинните, още ваши юношески погледи. Забравил, че се намирате в час почнахте спор с другаря до вас. Неизвестно как дочула  вашето мрънкане отзад в класната стая, младата математичка безкомпромисно вдигна изплашеното ви тяло на дъската. Естествено веднага получихте заслужено двойка. Как да внимавате в час когато тогава, погледът непреодолимо следваше добре оформеното, изкусително тяло на математичката. Да но, слабата оценка си е слаба! Баща ви се поинтересува, защо не сте внимавал пак в клас Не сте си учел съвестно уроците, като всяко добро дете. И тъкмо, тогава  решихте да отворите уста в защита, обяснявайки положението, родителят ви прекъсна с думите:

-Пубер! Тресе те, пубертета, синко! Внимавай да не те изключат от училище! Стане ли това, веднага отиваш на работа!

Тогава вие не бяхте виновен. Просто, соковете напъваха тялото ви и го караха да се чувства странно. Но работата разбира се, винаги е такава, просто няма справедливост. Щом сте били във възрастта на пубертета и хормоните безскрупулно  са играли танц във вас, просто е трябвало да се примирите. Няма начин!