Негово величество -алкохолът!

Всеки знае, че в малки, съвсем символични дози, алкохолът е полезен. Дори някои от нас го използват за разтривка при настинка. Това обаче, не е така, когато налеем гърлата си прекалено. Тогава в нас настъпват съществени промени. Тихия и почти незабележим човек, става звяр, а звярът, пък може да заспи успокоен. Шофьор погълнал алкохол, добива кураж на пътя и първото срещната дърво на завой, му го отнема. Лошото е че, други, които пътуват с любителя на концентрата, стават жертва на това. Най-добри приятели, когато са пили се хващат за гушите. Тогава се отпушват у всеки, скритите страсти. Някой точно тогава се сеща за не върнатите му пари в заем и хваща в ръце брадвата. Друг пък троши витрината на най-близкия магазин, за да се допие. Ученици, които често се съветват с алкохола, са постоянни гости на токсикологията в болницата. На работа с погълнат концентрат, човек може да се осакати за цял живот. Някои пък след доста обилен взет „съвет” от алкохола стават зли. Връхлитат на бой, без да може да мислят, защото пиенето разрушава ума. Други стават весели и се смеят, без да знаят защо. По чувствителните, пък ронят горещи сълзи, явно спомняйки си нещо тъжно. Или са респектирани от вече празната бутилка. Под влиянието на алкохола, падат моралните задръжки. Жени добиват кураж и се събличат на улицата. Мъжете също нарушават правилата, като безцеремонно се облекчават навсякъде. И разбира се това не е всичко! Когато негово величество спирта нахлуе във вените на човек, на мълчаливите езикът внезапно се развързва и започва да бълва глупости. На прекалено разговорливите обаче, не знам защо надебелява и започва да пелтечи нечленоразделно. Алкохолът, по такъв дяволски начин съветва, че изцяло променя настроението ни. Започваме неконтролируемо да бълваме огън и жупел срещу всеки и всичко, като дори не забравяме да споменем и политиката. След като започва често да ни дава „съвет” алкохолът, като подмолен елемент, превръща хората в животни. С него всичко става леко, ефирно. Забравят се за момент вересиите. Всички жени на мъжете им се виждат привлекателни и неустоими. Хитрецът му с хитрец алкохолът успява да промени мислите на всички ни. Когато рано сутрин изтрезнеем и главата боли, сякаш сме я удряли в стената искаме никога повече да не ползваме съвет от него. Хубаво! Но щом болката избяга и душите ни обременени от стресовото положение в страната, отново посягаме с ръка и пълним чашата с алкохол. Получава се омагьосан кръг. Успокоили нервите временно, пак се спускаме по нанадолнището. Спиртът с измама блъска всеки от нас към гибел. Не ни донася нищо хубаво. Да, но на някои, носи печалба. Изхранва ги. Също, като тютюна. Вреден! Да но и полезен. Използва се дори, като лекарство. И тук същия омагьосан кръг, без измъкване. Това разбира се е друга тема. А негово величество алкохола  шепне влюбено в ушите ни своите неустоимо сладки, приказки. Приканва ръцете към саморазправа, защото съседа, е паркирал неправилно автомобила си пред входната ни врата. Естествено, не устояваме и след взета целувка от алкохолния съветник се впускаме храбро в бой. За храна, пари може и да няма, но за тютюн и алкохол, човек винаги намира. Когато съветника превземе гънките на мозъка, ние оглупяваме. Започваме да крещим обиди, неизвестно към кого и защо. За да покажем преимущество, дори трошим безсмислено всичко изпречило се пред очите ни. Всичко, но не и не допитата бутилка със милия, алкохолен съветник. Когато той подсече успешно краката ни, ние падаме и чупим натежалата останала без мозък  глава. За това естествено е виновен алкохолът. След неговия „мъдър” съвет човек може да се разведе, а друг пък, ще се окаже неизвестно, как оженен, без дори да помни, защо се е получило така. Възможностите на негово величество алкохола са толкова големи, че той безпрепятствено  прониква в държавни учреждения, болници, банки, предприятия, казарми и не на последно място почти във всеки личен дом. Искаме или не, съветника се е превърнал в цар. Ние хората сме неговите крепостни, които нямат право да напускат царството му. Привързани здраво към алкохолния градус, за нас няма милост. Единствено акцизът е този опонент, който се бори със съветника. Но, разбира се е много слаб, защото тези които пишат законите са подчинени на царя. А щом са закрепостени, ще пият  и просто, ще си мълчат.  Срещу господаря, срещу алкохолния лош съветник, просто и в миналото и особено днес в стресовото ни общество, няма измъкване. Наздраве и все пак, умната в заобикалящото ни, всекидневно безумие!

В. Софин