Жена модерна, на име-Еленка

-Та, ти разправям стара приятелко! Това мъжете са много глупави хора! Щом им покажеш, крак  лигите им потичат. Лепват се за теб, като никулденски шаран, хванат на въдицата. Започват да мятат очи в нас, сякаш не ги виждаме, колко са жалки с действията си, когато се опитват да ни впечатлят. Наскоро се запознах с един от тях. Красив, малко старичък, мъж но с доста интересни очи, които не спират да ме пият цяла, сякаш съм отлежало квалитетно вино. Отначало ми се видя, възпитан. После отнякъде  изпълзя мисъл в побелялата му глава. Вика ми: „Еленке, много си хубава!” Каза ми го в лицето и наистина мисли така. Да ама, аз му викам: „Аз ли? Не виждаш ли, колко съм грозна, като крастава жаба съм!” А той ми отвърна: „Хубава си, много си хубава! Дай да те пипна!”

Той мене! Да ме пипне! Как пък не! Не ги ли знам мъжете! Все мислят, как да се възползват от създаденото положение. Отрязах го! Той, обаче не се отказа да ме ухажва и бях щастливо поканена на театър. Приех! По време на антракта, дъртото му говедо, взе че сложи ръка на коляното ми! Питам го: „Какво дири ръката ти там?” А той ми отвърна: „Почива си!”” Как така си почива бе!?” –не му останах длъжна аз.

 „Нали е антракт! Докато актьорите отморят и ръката ми щастлива почива на твоето нежно коляно.

Отблъснах го. А той запази самообладание и ми вика: „Недей така Еленке! Обичам те!” Той мене! Как пък не!

„Какво видя в мен?”- питам го аз.

„Красива си! Душата ти Ленче, цялата пее! Я дай, да те пипна!” –поиска той пак да се възползва от мен и посегна към пазвата ми.

-И ти даде ли му? –любопитства не издържала приятелката на Еленка.

-Как пък не! Да не съм вчерашна! Пернах го през ръката. Чак синка му излезе!

-Как го прие? – попита пак дружката и.

-Не знам! Малко се намръщи и се поотдръпна, но аз взех мерки. Сложих ръка на коляното му.

-А той?

-Той вика: „ Какво правиш Еленке?”

„Как какво!” казвам му аз. „Не виждаш, ли че ръката ми е изморена и почива на коляното ти”

„Ама ти, нали на мен не даде, да те докосна!?”

„Е нали аз те докосвам бе! Нали съм, твоята хубава Еленка?”-казвам му това в лицето и го виждам как се поти преди да ми отговори: „Да, но не е прилично! Какво ще кажат  хората, като ни видят?”

„Ти не гледай другите! Сега така е модерно!”-казвам му аз. „Модерно е ние жените да поемаме инициативата! Като ви гледам, как всички сте се свили плахо. Ако не сме ние! Вие сте загубени!”

„Ти какво Еленке? Занасяш ли ме?- попита ме тогава той.

„ Не те занасям! Свалям те бе!”-отвърнах му аз. „И докато го правя, ти мирно ще стоиш!”

-И какво Еленке? Стоя ли? –отново се обадила любопитната приятелка.

-Стоя! Къде ще ходи! Като мен Еленка, друга няма да намери. Вярно грозна съм, капризна, но и вярна! А знаеш приятелко, днес е трудно да намериш, такива добродетели у жена. Все се гласят! Все се пудрят! Чак и веждите скубят! А не виждат, че с тези  действия са заприличали, не на жени а на чучела.

-Така е Еленке! Но какво стана с господина, когото свали?

-Как, какво! Заведе ме и на кино. Вика ми: „Еленке, ще те водя да опознаеш културата на други народи...”

-Кой филм гледахте? –прекъснала я без да се удържи приятелката.

-Не помня заглавието. Само знам, че беше любовен и господина, моя де, до мен, не издържа и ме целуна.

-А ти?

-Какво аз! Цапнах го през устата, чак кръв му потече!

-Защо бе Еленке? Защо си толкова жестока? Той те обича човека, а ти го биеш?

-Нали ти казах! Аз определям, кога ще е целувката и си я вземам сама.

-Как така сама?

- Обичам да поемам инициативата, а не той. Да го бе видяла само. Как се сви на стола, като бито, непослушно куче! –не се стърпя да се похвали Еленка и прихна развеселена:

-Точно когато беше най отчаян, аз го награбих. Опита да се брани, но на мен не ми минават такива. Стиснах здраво срамежливеца и го нацелувах!

-Откликна ли той?

-Опита  да се отдръпне, но после явно му хареса. Нали ги знаеш приятелко на мъжете, колко много са им слаби ангелите. Щом почувства докосването на моите две нежни „гълъбчета”, краката му се подкосиха. Аха да падне, но аз го държа, здраво, стискам го в прегръдките си.

-После, после какво стана!? –  приятелката на Еленка, пак не издържа  и попита.

-Ами, отведох го в моята къща. Лично се заех! Той стоеше мирно през цялото време. Да разбере, как се ухажват беззащитни жени. Толкова слаб, не го бях виждала. Добре, че с моите сръчни действия, успях да се справя с него. Срамежливец!

-Днес ще ходите ли някъде? – не се сдържала приятелката да попита Еленка.

-Днес ли!? Ще ходим на мач! Той не обича, ама кой го пита! Накарах го да плати билетите за вип ложата.

-Няма ли да ти избяга?

-Кой, той! Смее ли Еленка да остави! Може да съм грозна, но не съм глупава. Като му скръцна със зъби и той омекне. Омекне, та чак позеленее! Ама нали знаеш мъжете няма къде да ходят. Слушат!

След тези изречени гордо думи Еленка, най-после успяла да се раздели с любопитната своя приятелка. Докато се отдалечавала от нея, постоянно въртяла заканително глава и показвала с ръце, какво ще се случи на нейния приятел. А вярвайте ми! Жеста и не бил за подценяване, защото било застрашено достойнството на стария добре изглеждащ господин.

В.СОФИН