Буквояд!

Двама приятели, любители на чашката, седели в кръчма. Докато отпивали от чашите си по глътка ракия водели интересен разговор. Тази вечер решили да не споменават думата политика, която често ги изнервяла и ги вкарвала в дълги спорове. Койчо взел думата и разказал за свой съученик, който го бил впечатлил още от първи клас.

-Та ти разправям Драгане! Просто не мога да ги разбера, буквоядите. Също, като мишките са. Докато не изядат безкрайно всички букви с поглед, не спират да четат. Викам му на моя приятел с когото сме делили чин в училище, да дойде с мен на по ракия в кръчмата, та да се разговорим а той все отказва. Бил зает. С какво бе? Питам го и гледам в очите му, които са отнесени някъде в космоса.  Той ми отвръща, честно, че трябва да чете. Буквояд? Спомням си го, сякаш вчера беше, когато едва сричаше, но въпреки това с инат бореше буквите. Майка му, трудова жена, горката без да подозира, сама вкара таралеж в гащите си. Лично го отведе до библиотеката и го записа. И се започна, едно безкрайно четене. Няма спиране бе! Истинска болест. Вечно гладен за знания, съученика ми неистово гълташе лист след лист. С настървение, като гладна мишка за сиренце, гризеше без търпение разкази, романи, та дори хвърляше и поглед на някакви си там стихове, които хора като нас изобщо не могат да разберат. Като го попитах честно, да ми каже, за какво му е това четене. Той нещастния буквояд ми рече, че му било интересно.  Представяш ли си Драгане! Интересно!  Как пък не! Да гледаш букви в книга. Пълна простотия! Да но на съученика ми харесваше.В четвърти клас, докато седяхме заедно на чина, този буквояд, беше скрил между учебниците книга и четеше по време на час. Четеше гадината и не забелязваше, какво става в клас. Веднъж го забелязаха, че се смее на нещо, явно което е видял в книгата и го вдигнаха. След като рипна чевръсто от чина попита: „Какво?” Как какво бе! Двойка естествено. Но на него изобщо не му пукаше. Продължи да си чете сякаш бълха го ухапала. Питах го за майка му, дали не му се кара за книгите. А той ми отвърна с усмивка, че тя се опитва да го отдалечи от тях но безуспешно. И тоя мой съученик буквояда, тогава дори сподели, че чете вечер скрит под юргана. Снабдил се беше с фенерче, което всяка нощ мъчеше, като го принуждаваше да следва буквите по страниците на интересния според него приключенски роман. А когато в почивните дни, ние другите деца играехме отвън, моя съученик отново блуждаеше, търсейки път в буквите. Много често в занималнята, където ходехме  го питахме, защо се смее. Да не би да е полудял от четенето. На което той ни уведомяваше, че книгата била причината. Смешна била! Как пък не! Буквите били смешни! Едва ли! Друго е братче, казвам ти, когато в книгата има илюстрации. Човек може да се порадва на картинките. А той съученика ми, серсем със серсем се радваше на буквите. Поне да се бе изучил. А той буквоядът му с буквояд, четеше ли четеше. Понеже библиотеките в града не му стигаха, обикаляше близките села, от където се снабдяваше, пак с книги. В книжарницата един път се излъгах да вляза с него и той просто забрави къде е. Като опули едни очи и се зазяпа, няма излизане. Ако не го бях ощипал да се събуди, казвам ти щеше просто да си остане там. Побъркана работа ти казвам Драгане! Ха сега наздраве!

Чукнали чашите, отпили отново по глътка ракия и Драган не устоял, попитал:

-И какво стана със съученика ти?

-Как какво!? Прописа гадината! Не му стигна това, че чете под път и над път, но и започна да драска буквите, като ги мести в тефтера си. В резултат се получаваха разкази. Смешни, като него. Буквоядец! Поне да взимаше хонорар от тях, а той ми разправя с отнесена усмивка, че го правел, защото му било хоби. Хоби брат! Какво хоби, бе серсем, като всичко днес е скъпо? Не ги разбирам буквоядите Драгане!? Някак си отнесени ми се виждат. Хем са тук, хем ги няма. Блуждаят някъде си. Далеч от тук. Щастливци! Добре, че ние с теб Драгане си имаме  пари за ракия  и успокоение. Все пак нали живота е кратък. Хайде сега, наздраве! После ти си наред, да кажеш нещо интересно, защото знаеш политиката ни брат, една и съща. Омръзна.

В.СОФИН