събота, 8 ноември 2014 г.

Непресъхващия кладенец на любовта



Някога, когато бяхте млад срещнахте любовта на живота си. Влюбен до уши вие и предложихте сърцето. Вашето невинно, тръпнещо сърце. И когато, тя  каза  -„Да!”, нямаше по-щастлив човек от вас. След годежа притеснен, заведохте момичето вкъщи. Запленен, гледахте в очите му, като прегладнял котарак. От своя страна, момичето виждаше във вас, мишката, която тя, като истинска „писана”, щеше да разиграва през предстоящия, тогава ваш съвместен живот. Докато се усетите и потърсите някакво спасение, вие потънахте в топлината на нежните момински очи. Удавихте се цял! Усмивката, извитите примамливо вежди, разплетените дълги ухаещи на лавандула коси ви привличаха неимоверно и правеха от вас глупак в очите на другите хора. Вечерта след годежа, бяхте доста срамежлив и притеснен, докато се опитвахте да влезете в пижамата си. Тя се оказа излишна, защото момичето до вас без свян взе нещата в свои ръце и вие изгубихте, безславно вашата невинност. На сутринта с ококорени от удивление очи, открихте до вас „спяща принцеса” с разпуснати дълги изящни коси. Усмихваше се на сън в който явно вие, бяхте главен герой. Или може би не? Кой знае? Докато се обличахте чевръсто за работа, вие се чудехте, как ще мине дългия ден, който се очертаваше да прекарате без вашата „Дулсинея”. Измъчвахте съзнанието, мислехте единствено за любовта.  Опиянен от нея разсеян вършехте работата си. Брояхте миговете, минутите и дългите мързеливо точещи се часове, докато те скъпернически съвсем бавно отлитаха.  Най после обаче, изгря както се казва и на вашата улица слънце. Времето за работа, разигравало ваша милост през целия ден отлетя, сякаш не е било. Вие вече бързахте нетърпеливо към дома си. Пътьом взехте цвете за любимата и бързешком се прибрахте. Целта ви беше да зърнете любимото лице, което ви привличаше неудържимо. И когато това станеше факт, вие с пламенна целувка освежавахте устните на вашето момиче, като дори не забравяхте с език да погалите ушите, окичени с обеци. Прегръщахте нежно моминската снага, и потъвахте в двете малки езера на очите и. Тогава бяхте толкова влюбен, че не забелязвахте нищо друго, покрай вас. На гости при вас беше пристигнала красива любовта и вие трябваше да и обърнете внимание. Щом годината успешно, неусетно се претърколи, вие приятелю станахте горд баща на малка принцеса. С букет избрани ухаещи на младост цветя, който връчихте на любимото ваше момиче, вие за сетен път доказахте любовта си. А когато и синът ви, „малкият принц”се появи на бял свят и двамата бяхте обзети от превзелото ви щастие. Звучи, сякаш бе приказка. Но това разбира се, беше вашата приказка, за която не съжалихте никога. Единствено останахте сърдит на времето, което скъпернически успя да отнеме младостта и от двама ви. Въпреки всичко случило се, любовта остана. И когато днес, поднесете цветя на любимото до вас момиче и отправите тръпнещ поглед в двете малки, топли езера на очите и вие пак, откривате в тях онова пламъче, което все още закачливо гори и смущава вашето душевно спокойствие. Но именно това ви прави, наистина щастлив човек! Човек докоснал и уловил мига! Мигът на непресъхващия кладенец на любовта!

В. Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар