вторник, 18 ноември 2014 г.

Ей шосето!



Ей шосето! Какво за него? Демокрация! Пуснало мазоли! Цялото напукано, с прорасла трева в гънките, то успешно се бори с дрямката на шофьора. Колата се тресе, като настинала по него и пречи на пътника да мисли за друго. За капак шосето е превзето от разхвърляни боклуци, които ведно с постоянно течащата безпрепятствено вода от спукани, всекидневно стари водопроводи, я правят почти непроходима. По средата и, никому ненужен изпъква в очите на шофьорите, цял и невредим захвърлен розов чехъл. Неговия другар дреме скрит в близката канавка. И там, прозира любопитна демокрацията! Навсякъде се валят „доволни”, съвсем свободни, празни пластмасови шишета, които правят компания на хартии от опаковки. Фасове, дори съвсем ръждясали без съдържание железни кутии от консерви, стоят безпомощно изоставени встрани от пътя и създават... Какво? Призрачен комфорт! Едва ли! В набиващия се в очите хаос, преминаващ чужденец се чуди, на многообразието царящо там. Дори „очарован” възкликва:
-И тия хора са в Европейския съюз? А дали са научени да спазват правила? Едва ли! –прави си той заключението и отминава отвратен. От всичко валящо се безгрижно по шосето и встрани от него става съвсем очевидно, че свободата, не „слободията” е пуснала дълбоки корени. Всеки спазва нещо! Какво! Неговия, неписан закон. Движи се по изпъкналите „вени” на старото шосе с максимална скорост. Изхвърля това, което му пречи през прозореца на автомобила си. Не спира на пешеходна пътека. Пък и защо? Пешеходците да спират, ако не искат да пострадат. Индивида днес е зает с личното си оцеляване. Той в действителност, не вижда по далеч от носа си, обременен от несигурността царяща в обществото ни. Единственото правило за него е, да бъде добре. С пари в джоба си, не мислещ и нехаещ. А нацията? „Майната и...!”, ще каже индивида с усмивка и ще прегази безнаказано пенсионер на пътя. След това ще добави, вярващ в правотата си: „Аз съм по важен от всичко!” А утре? Бъдещето? Какво, пък толкова! Има България! Няма я вече! Ще остане споменът, докато и той не избледнее...!

Няма коментари:

Публикуване на коментар