Уж все избираме свестни хора, които ни мислят доброто, като
създават закони. Но за жалост повечето от тях се оказват в ущърб на
мнозинството. То е принудено постоянно да стяга колана и да търси задни
вратички, за да скрие нещо от държавата.
Прави си нашенец казан за ракия за лично ползване. Не за
друго, а защото знае, че цените в магазините са завишени. Пари няма! Работа
трудно се намира! Пък и да има, работодателят не плаща на време заплатата и той
е принуден да се свива, като червей в студено време. А когато все пак докосне
за момент парите, те вече не са негови, защото трябва да върне вересията, която
е взел за да оцелее в това трудно време за живеене. И така принуден от
обстоятелствата и с много зор нашенец направил незаконен казан за ракия. Да но в милата ни родина се навъдиха хора,
които дебнат мераклиите на високия градус. Щом ви надушат, скачат сякаш са
хрътки. Тези подмолни елементи, веднага докладват щастливото ваше производство
на властите. Идват и прибират с труд направения казан, за лично ползване. Докато данъчния се усмихва щастливо в нещастното ваше лице,
той ви глобява за неплатения акциз. И понеже нямате пари в наличност, пък и кой
днес ги има, описват имуществото и прибират без жал пералната, телевизора и
всичко друго по ценно което притежавате, и което сте добил с пот на челото. През
това време вие се чудите, откъде са се появили тези вечно гладни „хиени”!? Не
им стига, че всичко ви отнеха, пък дори и се подсмихват. Едва после разбирате,
защо това е така. Съседът, взел че ви „изпял” пред властите. И защо? Защото той
не пие алкохол и вашето производство го дразни.
„Как може така!?” –възмущавате се вие, но нямате никакъв
избор. Хората са станали безчовечно, завистливи. За най-малкото ви предават без
жал. С триста зора, дето се вика, успявате да намерите, още една работа за
трудолюбивите ваши ръце. Всичко това го правите, за да изплувате от тежкото
финансово положение в което, не по ваша воля се намирате.. Да но, пак се намира
„изрод”, който ви докладва отново на компетентните власти. Отново глобяват ваша
милост, като му обясняват, че да се работи на две работи и да не се плаща данък
за едната е престъпление. Естествено, не сте съгласен с това, но законът е
категоричен. Колкото и да се оплаквате и да ревете, освен усмивки от данъчните
инспектори, съчувствие не може да
изкарате. В особеното положение в което се намирате, вие сте учуден и от друго.
Питате се? Чий ум създаде плоския данък, който е безскрупулен, както някога „ергенския”?
На всеки сто лева спечелени с неимуверен труд и лишения от ваша страна, сте
принуден да давате по десет лева от малката и без това заплата. Естествено, че
не ги давате даром, а ви ги взимат насила. Като се замислите и за другия данък
за добавената стойност и него също, не го намирате за справедлив. Добавят си
нашите мили търговци, добавят и после! Какво? Не плащат, или ако го правят
подхвърлят стотинки на държавата. Затова пак обикновения данъкоплатец страда,
като и последните му кътани пари за живот, бягат от джоба. А вие бедняко
гласувате! Възторжено, мислейки за щастливото бъдеще, което някъде там в
„тъмното” ви чака. Гласувате! И какво? Плащате! Докато имате! А после се знае!
Ако оцелеете някак си, ставате клошар.
Нима това е бъдещето
на децата ни? Ако ги имаме, все пак! Защото без пари, се оказва, че няма живот.
А за да има, трябват справедливи закони, за мнозинството, което днес постоянно
изнемогва с една едничка мисъл в главата –как да оцелее, като и това дори вече
му е забранено!
Няма коментари:
Публикуване на коментар