Когато се появят на футболния терен, хора които мислят
единствено за заплатите си, играта не се получава. Парите разединяват отбора.
Дори се стига дотам, че футболистите не знаят какво да правят с топката по
време на мач. Те се чудят, защо коженото кълбо се върти и мами погледа им. И
докато го наблюдават безучастно, то взело че излъгало вратаря и влязло във
вратата. Щом до дремещите футболни уши проникне думичката „гол”, отбора отново
е учуден. Гол, гол, ама за кой? Разбира се, че за противника, който се е оказал
по-мъдър и е успял с хитрина да промъкне коженото кълбо в десния долен ъгъл на
вратата им. Радват се гостите, за тях това значи плюс. Домакините клатят глави
и мърморят:
-Нищо, поне ще бием център! –успокояват се взаимно те и
започват пак играта, като през това време единствено мислят отново за заплатата
си. И как да не мислят? Та нали всичко в държавата, ни е скъпо!? За да се
поддържа стандарта, трябва да идват на тренировка с модерни коли. Пък возилата
пият скъп бензин. И това не е всичко, защото приятели и футболни фенове искат
при победа футболистите да черпят. Това е така, защото за тях, те са звезди.
Нали всички играят в „А” професионална група. Затова щом пристъпят на терена
футболистите почват да преследват топката. Те я гонят! Тя бяга! Все повече и
повече нагла топката се разтяга и приплъзва между футболните крака. По опитния
отбор започва да играе с другия, като котка с мишка. А всеки знае мишките бягат
от мъркащите животинки. И понеже не желаят да бъдат контузени избягват нарочно
съприкосновението с коженото кълбо, но за сметка на това ползват с успех
краката си в спъването на противника. Целта им е да не му дават да играе
футбол. Дори между тях си подхвърлят реплики, като:
-Хайде де! Какво си мислят тия, че топката е тяхна? Нека
ритат! Ние поне успяваме да ги чукнем по глезените. При това го правим с финес!
Вярно съдията все вади картони и се заканва, но след мача, ще го накараме да ги
изяде.
И ето, че отново атака оформя противника. С леко докосване
на топката за да не я обидят,те успяват да вкарат пак. И това става лесно,
защото вратаря е зает в момента. Отворил шишето с минерална вода утолява
жаждата си. И докато се усети и види какво става, коженото кълбо го чуква по
темето и влиза щастливо във вратата му. Чисто вратарски гол. Домакините отново са
принудени да бият център. И докато те го правят, отстрани треньорът беснее.
Крещи обиди в ушите им, които звучат така: „Мърди! Размърдайте се! Какво
правите? Това да не ви е спално помещение!” – и други по сериозни епитети,
които за момент ускоряват играта, наречена футбол. Като по учебник футболистите
му, стигат до вратата и вместо да я мушнат вътре, те с лекота бият в страни.
Като, че ли вратата на противника е тясна и когато коженото кълбо достигне до нея,
все бяга встрани. Понякога дори ехидно, скача високо сред публиката, която
разгневена крещи и ругае. Естествено футболиста. Той обаче, не е виновен, че
топката го разиграва и отказва да влезе в мрежата. Треньора отново крещи
изнервено. Но футболистите му отново са
заети да спъват противника. Упорити не желаят да играят по правилата. Или
мърдат успешно крака, само тогава когато трябва да направят „фал”. Мачът естествено
завършва в тяхна загуба. При това, домакинска. Три на нула! Класически,
запомнящ се резултат. Треньорът на падналия безславно домакин възмутен иска от
футболистите да научи, защо не са играли по правилата. Той се интересува, как
така колективна игра е станала индивидуална. Дори ги укорява, като им казва, че
това не е тенис. Отборът му вместо да мълчи засрамено, отварят уста и той си го
получава. Цветисто естествено. А някои от тях, дори му обясняват, че снощи
колективно са били на съотборник на рожден ден. И това било с цел, да са
сплотени. Вярно, признават те, че на празненството се лееше бира, но какво от
това!? Нали са отбор. Трябва да са заедно във всичко. И в победи и загуби. Така, че ако иска да остане на поста си, като
треньор, трябва да млъкне. Не така обаче мислят феновете отвън. Те обидени
крещят:
-Оставка! Оставка!
И треньора не издържа и я дава.
-И това ако е футбол! –казва на излизане той. –Някога
играехме! Раздавахме се! А сега какво? Нищо!
Дочул го на излизане фен казал:
-Футбол е! При това много български. В тая държава всеки се
стреми индивидуално да спечели. Затова и нищо не върви, а все куца. Всеки у нас
гледа в паницата на другия. Повече пари взимал, по малко работел, докато пък тези които завиждат твърдят обратното, че повече се раздавали а вземали само подаяния.
-А честа? Къде отиде тя?- попитал треньора.
-Че кой играе, днес за чест!? Все няма пари! Или ако са
малко, нека друг да търчи на терена. Защо футболистите да се раздават? За да ги
контузят ли? Няма смисъл! Просто този футбол без пари, няма смисъл!
Няма коментари:
Публикуване на коментар