Хубаво е, когато човек има две ръце. Лошото е, когато и
двете се окажат „Леви”, а ви имат за „Десняк.” Каквото и да докоснете го
изпускате. Безуспешно се опитвате да задържите молива в ръце, с който решавате
интересна кръстословица. Изпускате го, защото сте на работа, а шефа, вашия шеф
е съвсем близо до вас и слухти за нарушения. Той забелязва неловките движения
на ръцете ви, които безуспешно се опитват да скрият все още нерешената кръстословица. И съвсем естествено понасяте
удара на съдбата, когато шефа ви наказва за проявеното от вас безочие. Тюхкате
се ядосан. Скърцате безпомощно със зъби, но това не помага. На обяд в стола изпускате чинията с гореща
супа. Това става така, защото пръстите и на двете ваши ръце са станали
изключително чувствителни. Единствено успяват да задържат само получената
заслужена заплата, която за късмет
взимате точно днес. Усмихвате празната
си кесия, като я пълните догоре със смачкани демократични банкноти. Решавате,
че тази вечер, ще пирувате. Отбивате с настроение сухата си глътка, като
отнасяте крака до близкия магазин за алкохол. Там ръцете ви се опитват да
задържат бутилката с уиски. Успяват временно със задачата си, защото на касата
внезапно забравят, че държат нещо и го пускат. Уискито пада на сухия под, който лакомо
поглъща угощението. И докато си плащате ядосан, вашето счупено удоволствие,
бутилката, гърлото ви предателски не спира да преглъща. Виновни ръцете, почват
да треперят гузни, като безуспешно се опитват да се скрият. Те са уплашени, че
ще ги накажете. И с право! Лишавате ги от привилегията да ви сервират вечерята.
Това прави вместо вас, жена ви. Докато вашите ръце виновно зяпат отстрани, как
става това, отново изпадат в безизходно положение. Изпускат на пода
дистанционното за телевизора. Несвикнало на грубо отношение, то се счупва.
-Левак! –ръмжи по ваш адрес съпругата и добавя –Кога ще пораснеш?
Докато се опитвате да
и обясните ситуацията, като обвините ръцете си, вечерята загаря в печката.
-Виж, какво направи? –крещи съвсем изнервено жена ви – сега
ще гълташ, печеното изгоряло. След тези гневно казани думи, тя сервира на
гладните ви ръце, но те естествено не могат или не искат да държат храната.
Решително, взимате вилица, но я изпускате на пода. Докато се опитвате
безуспешно да я вдигнете, другата ръка за да не остане по назад хвърля долу и
ножа за месо.
-Левак! –крещи отново жена ви и пъха в прегладнялата ваша
уста, парче прегоряло месо. После добавя с цел да ви унизи:
-Докога, ще те храня бе пеленак?
След вечерята някой трябва да измие чиниите. Но това разбира
се, не са вашите две леви ръце, а достойната за уважение съдомиялна, която без
да сипе обиди по ваша милост, успява да се справи, отговорно със задачата.
Когато вече, съвсем изморен бързате да се скатаете на топло в кревата ръцете ви
отново предават. Отказват да облекат тялото с пижама. Вбесена съпругата помага. Най после се
отпускате щастливо в леглото и опитвате да затворите очи. Но вашата съпруга изобщо
не мисли за сладкия ви сън. Заявява с
нетърпящ възражение глас, че трябва да изпълните брачните си задължения. Ръцете
ви притеснено се опитват да я прегърнат. Уви вашата съпруга е станала толкова
плъзгава с новата си ефирна пижама, че не може дори да я докоснете. Все пак по
нетърпеливи устните я намират и жадно целуват. Разярена от грубото, левашко
отношение на ръцете ви, съпругата взима решение вместо вас. Безславно оковава непослушните ръце за таблата на кревата. Поемайки
инициативата, тя ви заповядва да не мърдате и сама успешно извършва любовния
акт.
Вие унизен си мислите, че не сте виновен за двете родени левашки ръце. Така сте имали щастието
да се явите на белия свят, така и ще си отидете. Все пак на времето, когато
бяхте млад именно ръцете ви помогнаха да се ожените. На първата среща купени
рози, бяха се вкопчили здраво с бодлите си в тях. Тогава бъдещата ваша жена, едва успя да отърве кървящите ви длани, за да
вземе букета, който по право се падаше на нея. Впечатлена, тя имаше неблагоразумието
да се омъжи за вас. Така, че ако сте късметлия,
дори и двете ви ръце да се чувстват леви, стига да знаете как, може да
намерите полза от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар