Нашенецът е създал свои правила в държавата си. Единственото
правило за него е че не спазва такова. Взима кредит без препятствия, като
залага къщата си. Купува с него автомобил и се впуска скоростно, като джигит в
приключения на пътя. За да не скучае, едната му ръка лежи на бедрото на младо
момиче до него. Другата здраво стиска волана за да не избяга встрани колата. С
показност взима завоите. В устата му намерила добро убежище, стърчи воняща
цигара. С неприятния синкав дим, тя успешно опушва новия автомобил. И какво от
това? Та нали колата е за удобство? Покрив над главата, дори става за любовно
ложе! Докато тези мисли минават през главата на нашенеца, джиесема в джоба му
звънва с неприятен глас. Принуден е да остави на спокойствие коляното на
момичето до него и вдига. Неприятен женски глас прозвучава заповедно.Това е
съпругата, която му нарежда, какво да вземе за вечеря. С думите: „Знам скъпа,
ще се справя!” –затваря притеснен. За да успокои нервната трепереща ръка, той пак започва да мачка
коляното на спътницата до него, която е успял да вземе на стоп. Почти си
мислеше, че днес му е провървяло, докато жена му, не прекъсна идилията явила се
благосклонно в неговия мозък. В нея вече,
той се виждаше доста смел спрямо стопаджийката. Уви! Трябваше да спре на дадения
от нея адрес и да я остави да си върви. Все пак беше изпратена от покъртителен и съжаляващ негов поглед.Животът е кратък! Човек трябва да
умее да отбере, приятните неща срещани по пътя. Дали ще бъдат плодове,
стопаджийки! Няма значение. Трябва само да се пази от закона на пътя, който
изпразва джобовете с глоби. След тази случка нашенецът огладнял решава да, се
храни вътре, в купето на топло. Това го
прави с цел, да омазни седалките и да заприличат на български. Без това,
той знае, че такъв автомобил няма. Значи трябва да стане такъв. Много ясно,
че това се постига с балкански нрав. И успява, защото дори слънчогледовите
люспи, които плюе през прозореца на купето отвън при движение се връщат любовно
при него. Това е така, защото вятър немирник отвън им помага. Пепелта от
вонящата цигара също хвърчи свободна вътре, като седалките придобиват призрачен
синкав вид. Понякога за разнообразие, дори жертвоготовни, влизат и горчат в
очите. На бензиностанцията, докато зарежда колата с гориво, изхвърля все още
димящия фас през прозореца и отскача до тоалетната, където прави куп поразии.
Ако е ядосан на някого изкарва там нервите си, като троши всичко попаднало пред
погледа. Ако все още е неудовлетворен от
действията си, разхвърля безогледно използваната тоалетна хартия. И ако това не
му стига. Вади отвертка от джоба си и
смъква някоя брава от вратите там. Прави го защото така е свикнал, пък и всичко
у нас е безбожно скъпо. А докато скучае вътре седнал в кабинката с химикал
оставя спомен на вратата, като обикновено пише някоя хрумнала му глупост. Когато облекчен излиза отвън, отскача до близкия
очакващ го с търпение, павилион. От там
взима закуска и безалкохолна бира. Добавя и кафе в менюто, за да не заспи,
докато колата движи по шосето гумите си.
Но няма такава вероятност, защото повечето пътища в страната са толкова
разбити, че трябва да е капнал от умора, за да го направи. Потегля от бензиностанцията, като дъвче
сандвича и отпива глътки от димящото все още кафе. Когато привърши с движението
на челюстта си, с цел да се освободи от компанията на дразнещия отпадък
го,изхвърля отвън, през прозореца на купето.
Немирен той се лепва за стъклото на возилото зад него, което за малко да
изгуби контрол на пътя. Шофьорът вътре не
забравя да го благослови с „майка” и да надуе пронизително клаксона с недоволен
глас. На него обаче, не му пука от нищо. „Много важно” –казва на глас и дори
добавя: „Какво пък, толкова е станало?”
След изречените, небрежно думи, стига до кръстовище, на
което се налага да чака светофара да светне благосклонно със зелена светлина.
Голямата колона коли, от всякакъв вид и калибър пред него подсказва, че е в
пиковия час. Естествено нашенецът няма никакво време за чакане, така че с добре
премерено нахалство и хъс, успява да изпревари без ред, потока возила, като
заема безпрепятствено част от разперените крила на зебрата пред него. Най после светофарът премигва изморен в жълто
и той потегля, без да чака зелената му светлина. Това хубаво! Лошото е друго.
Когато стига пред дома си, някой когото не познава но с неговия хъс се е
осмелил да паркира пред гаража му. С
невъздържани викове: „Простак! Кой ти даде книжка!”-и ред други епитети,
смущаващи спокойствието на преминаващи пешком деца нашенеца търси с поглед
шофьора. Такъв няма! Не може да си влезе и затова обикаля безцелно квартала,
харчейки бензин, докато „говедото” паркирало пред дома му, най после благоволи да се махне. Щом
успее да вкара измореното возило в гаража си установява, че наистина работния
му ден е свършил. Успокоен донякъде, докато чака съпругата, нашенецът налива в
чашата ракия и се отпуска блажен пред телевизора не мислейки за нищо,
единствено за пропуснатия шанс със срещнатата стопаджийка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар