Съобразяване!

        Съобразявах се с майка ми, която нямаше какво друго да даде освен мляко, за да порасна.

Отказах се на време от млякото с цел да проходя макар и с плахи стъпки, сам в света на тревогата.

Съобразявах се с учителите, които се опитваха да ме вкарат в руслото на умните.

Отказах се доброволно да вляза в училище, защото осъзнах, че има толкова много други вълнуващи неща за правене: като кофички от мокър пясък, изплезване на език пред огледалото и мърдане на уши по-време на час.

Съобразявах се в казармата с по-вишестоящи те от мен, докато зад гърба им правех гримаси на човек с болки в корема, готов да повърне от командата „мирно“, която не беше любимата ми.

 Съобразявах се на работа, където изцяло контролираха личността ми вляво, понякога вдясно. И всичко това бе направено в мой ущърб. Престанах да правя метани пред шефовете и те естествено, бързо ме игнорираха от компанията си.

Съобразявах се със измислената система на управление, а тя от своя страна се хилеше отсреща ми с успешно вдигане на данъци и разбира се,  години увеличени недостижимо за пенсия.

 Престанах обиден да плащам. Изгониха ме от къщи. Моят дом и крепост стана убежище на изряден данъкоплатец, докато аз бях неплатежоспособен.

   Сега живея на широко. Широко, широко, някъде метър и нещо на петдесет сантиметра...    Познахте! Контейнер за боклук. Спя в него нощем на топло през зимата. Крия се от дъжд и улавям там в движение хвърлените подаяния от хората подчинени на данъка, които се съобразяват. Така оцелявам, но докога? Вярно не се съобразявам с никого, освен със себе си, но и системата на управление прави същото... Обиди ме грубо, като ме нарече узурпатор. Пък аз съм просто, скромен приватизатор. Задигнал съм контейнера им за боклуци. Трябвало някой да плаща. Да не би да съм на квартира вече? Наем искат общинарите. Не издържах, когато ме измъкнаха от контейнера силом за яката и изкрещях:

-Мамка Ви! И тук ли ме намерихте?

    Естествено излежах в ареста на полицията обидата, която бях отправил. Наложи се и обществено полезен труд да положа, съобразявайки се силом със законите на страната. Да но вътре в мен всичко кипеше, вреше от нерви и мисли за свят в който да се съобразявам единствено с моите лично изградени закони, които са естествено свобода и любов. Нищо друго не е от значение.

Днес разбира се, това едва ли ще стане. Системата няма да допусне своеволие и да ме остави свободно да щъкам на мира.

Трудно е човек да се съобразява с всичко и с всеки около себе си. Това важи особено за неговата скромна личност, която крещи единствено за въздух и свобода сред природата.

В.СОФИН