Морското приключение на Ганчо и Галя

        Още дремещ, не осъзнал положението си Ганчо бе изтикан отвън на улицата с тежък багаж приготвен от жена му Галя за почивка на морето. Докато краката му го носеха към спирката на автобуса едно от колелцата на куфара му, който търкаляше по-асфалта, неочаквано изскочи и хукна на свобода. Изненадан Ганчо едва успя да се прозяе, когато по- схватлива от него, Галя бързо пипна бягащата част. Поради аварията на нашия герой му се наложи да впрегне мишците си и да стигне навреме за началото на морското приключение.

    По-пътя в автобуса от някъде до тях се настаниха две хлапета, които през цялото време не спряха да приказват.  Почти не спал, зъл, не ял нищо освен въздух напоен с нафта, Ганчо цъфна в почивната станция, където му обещаха настаняване, но чак следобед.

-Е какво пък, да ходим на закуска! –настоя той. След това, като остави тежкия куфар, отри потта от челото си, и дори намери сили да се усмихне, макар и вяло. Успяха с Галя да се разходят и по-плажа, където тя не устоя на повика на солената вода и се гмурна, оставяйки Ганчо да се пече на слънце.

 Този път годината се оказа благоприятна за двамата приключенци, защото не им смениха обещаната стая като миналата в почивния дом, а дори бяха много любезни и донесоха сами забравения  чадър оставен безпомощен да се топи от мъка от лани.

  Все пак нашия приятел, още продължаваше да се чуди на морето. Как така толкова много вода се е събрала на едно място. Кой е направил това голямо езеро, дето не му се види краят. Вярно беше, че обичаше да гледа филми за морето, но все си мислеше, че това са поредните добри илюзии сътворени от кинаджиите.

Зяпаше Ганчо в морето и се чудеше на вълните. Имаше куп въпроси, за които нямаше отговори.

Кой прави вълните? Кой и защо е било необходимо такова разхищение?  Защо са насипали толкова ситен пясък за да не дава комфорт на краката и да ги щипе до почервеняване? „

Гледа той, хората опънали чадъри, сложили очила и дори някои шапки да се крият от слънцето.

-Е – каза той на Галя –щом съм тука ще вляза във водата да видя дали е топла, като пясъка. Какви са тия оранжеви пумпали дето плуват недалеч от мен? –чуди се нашия герой и стигна до шамандурите само за да установи, че водата му стига до гушата.

-Брей! Тука било дълбоко! –каза си той и тъкмо се отдалечаваше от опасното място за него, когато една нахална вълна се опита да влезе в полуотворената му уста.
-Все е солена пущината!- изплю той част от нея и добави -и лани беше, ама да им се чудиш на тия хора, откъде толкоз много сол са изсипали тука?

Нямаше Ганчо отговори за въпросите които си задаваше, пък и да пита, знае той, ще го изкарат глупав. Измъкна се на сушата полегна на любезно пред оставената му под чадъра кърпа от Галя и се унесе в дрямка. Внезапно бе събуден от изблици на смях. Царевичандо предлагаше на плажуващите с думите „Топла царевичка молим“ на хората не само забавление, но и хапване с печения саморъчно от него, деликатес. С пъшкане и псувни Ганчо изгорял, едва стана и заедно с Галя веднага се прибра в стаята си. На следващия ден не мръдна от чадъра. Стоя на сянка и зяпа жадно по жените, които разсъблечени по-бански постоянно дразнеха очите му и ги привличаха едновременно. Галя забеляза мераците на мъжа си и го зашлеви изненадващо.

-Защо? –изхлипа нищо не разбиращ Ганчо.

-Как защо бе! –изрева мощно в ушите Ганчови, Галя. –Говедо като тебе все зяпа по чуждите жени, а забравя, че има и жена до себе си... Я вземи тоя плажен крем, срещу изгаряне и ме намажи!

Обиден Ганчо изпълни поръчката на Галя и после се вмъкна сред красивите морски вълни за да изстуди внезапно появилият се горещ гняв, изригнал в него. Преглътнал обидата заедно със солената вода, излезе развеселен при мисълта за вечерята, която предстоеше в не отдалечен от почивния дом, ресторант.

  Облечен сякаш за парад, под ръка с любимата си Галя Ганчо се настани в избраното от половинката му заведение, готов за рибно пиршество. Но не така мислеше сервитьорът, който им поднесе окъсаното от пипане , хартиено меню. Ганчо освен бяло вино си поръча, както го увериха, пържен, пресен барбун. Докато чакаше отегчен на масата, той вдигна наздравица за Галя, която зяпаше замечтано морето зад него. И когато търпението почти го напусна, се появи сервитьора само да съобщи в невярващите му уши, че пържен барбун няма да има, защото бил свършил.  Но за сметка на това, можело да си поръча попчета, които току що били уловени.  Учуден, че преди малко му бяха казали, че има, Ганчо  се хвана на въдицата, като липсващ барбун и с малко кисела усмивка, даде разрешението си за смяна на поръчката. Изсумтя недоволен, преценявайки положението като плачевно и с жест на човек, контролиращ ситуацията, небрежно махна с ръка на сервитьора да действа.

    Когато най-после пържените попчета цъфнаха добре изпържени пред лакомите, вечно гладни очи, за риба на Ганчо, той възторжено ги прие, като преди това отпи глътка бяло вино. След малко обаче, ненадейно, кисела физиономията му изпълзя пред очите на съпругата му. Точно в средата на чинията, бяха сервирали добре осолено пържено попче, което и с нож да искаше, нямаше как да успее и разкъса, камо ли със зъбите си, които бяха готови да паднат.

-Ето ти на, Галя! –обърна се той към половинката си намръщен, която унищожаваше точно в тоя момент жилавите пържени калмари поднесени и с вещина от пъргавия млад сервитьор. –Не им стига, че си поръчах барбун, а получих попчета, за които обещаха да са пресни. Не знам, но един от лани, някак е успял безпрепятствено да се промъкне необезпокояван в чинията ми. Защо Господи поставяш на изпитание зъбната ми протеза! –обърна се Ганчо ядосан към Бога.

-Късметлия! –ухили се насреща му Галя, но Ганчо бе безкомпромисен. Не пусна и стотинка бакшиш на сервитьорчето, което проследи с жаден поглед,  разтворената му кесия.

-Нека знае... –съобщи новината на Галя той –Кога е лъгал бая си Ганчо с прясна риба!

Успокоен донякъде Ганчо хвана за ръката Галя и се отдалечи към залеза над морето, който поне не го мамеше. Красотата на розовеещото небе, което докарва сутрин вятъра, го очарова.

   И ето ги пак с половинката му на плажа. Докато Галя усърдно четеше книга, Ганчо продължаваше с наблюденията си. Видя куче на име Хари, поне така ушите му дочуха момиченцето да му казва. То играеше развеселено, като упорито дърпаше каишката влачейки малкото дете по-пясъка. После отнякъде премина, “конска опашка“, момиче бягащо покрай морския бряг. Веднага след него, като охрана леко запъхтян тренираше, нейният приятел. Встрани от зорките ненаситни Ганчови очи, друг мъж се опитваше гърбом да скрие прелестите на жена си извадени на показ. Явно не успя напълно, защото дебнещ като хищник, нашият приятел на почивка, успя да зърне, белите все още не хванали тен, гърди на дамата.

Малко дакелче, което се заяждаше с по-голямо куче лаейки, привлече погледа на Ганчо. Палашът Хари отново като булдозер премина пред очите му дърпайки момиченцето. После с лай скочи сред вълните, където две дами се опитваха да играят с топка, а него обиден не бяха включили.

 Едно обаче, не можа да проумее през цялото време на почивката си Ганчо. Дали бе толкова непослушен, че винаги когато влизаше и къпан излизаше от морето на вън, морските вълни, така го пляскаха сърдито по-дупето, че той си мислеше, че му имат зъб. Гонеха го, преследваха го по-петите с настървение, чак до спасителния плаж.  Успокоен там на пясъка Ганчо, най-после белна корем под чадъра, където поредната глава от книгата си четеше любознателна, жена му Галя.

 Преди да се унесе в дрямка Ганчо се замисли, за това как все на него късметът му изневерява. Каквото и да поръчаше в ресторантите, където вечер ходеха с половинката, все се оказваше, че го няма. Бе принуден да поръчва нещо, което не искаше. Виното го няма, риба няма, а и в ресторанта в почивния дом същата картинка.

-Сега ще дойде пилето! –увери сервитьорката Ганчо, който се огледа вляво, после вдясно и не видя нищо. Когато му сервираха картофи с пилешко бе напълно разочарован. Та нали преди малко му бяха дали надежда, че ще дойде пилето, цяло. Оказа се само някаква мършава кълка, който не му стигна, да се почувства сит. Въздъхна разгневен и опита салатата от зеле, нарязана на едро, сякаш заек трябваше да я дъвче. Не успял да се справи със ситуацията Ганчо, който бе излъган в очакванията си стана, и с недоволно сумтене се запъти заедно с Галя, към стаята в която бяха отседнали. С цел да охлади нервните си мисли, той влезе под душа в банята. Внезапно рукнала водата отгоре му показа, че душът наистина може да плаче с крокодилски сълзи върху олисялото му теме.

      Замисли се за вчера, когато плажа бе превзет изцяло от руска реч. Няколко хлапетии влетяха като хуни разплисквайки на всички посоки морската вода. Напразно тяхната млада учителка се опитваше да въдвори ред с думата: „Назад!“ Това не спря младежкия ентусиазъм, защото те, стигнаха до шамандурата. Обезпокоена учителката ги последва, бавно защото водата и се стори прекалено студена. Младежите, които видяха това се устремиха към нея в нападение. Напразни, бяха молбите и. Дори пискането от нейна страна не помогна, а само ускори щурма. Преследвайки я като дивеч, успяха да я измокрят цялата....

   Внезапно Ганчо дойде на себе си.

     Спомени, спомени! - измърмори той, припомнил си внезапно част от избягалото вече лято и морските приключения по-време на лятната почивка. После се обърна към вече спящата до него Галя, въздъхна и затвори още една страница от живота си.

В.Софин