Стоим
очаровани с жената пред кафе машината на плажа и се чудим. Приготвили стотинки
точно, решаваме да изпитаме нервите и. Поисках кафе с много захар. Благо склонна донякъде към
мен машината пусна от кафявата ароматна течност. Но заинатена реши, че не ми е
нужна захар.
„Сигурно е свършила“
–мина мисъл в главата ми докато съпругата ми пускаше стотинки изброени точно, в
гладната паст на автомата. Този път обаче за да се подиграе с чувствата ни
машината пусна захар и предизвика паника в жена ми, която обича кафето горчиво.
„Виж ти!“ –замислих се аз „ На жените дава сладичко, уважава
ги, а на нас мъжете само горчиво. Или пък, гадината, уж ламарина, а има чувства,
изтъкана е явно от големи нерви, съединени с кабели, прибира монетите ни, и вече е свободна в действията си, като се
подиграва с нас.“
Кога две
бъркалки, кога една, кога и без тях, тя решава, кой какво кафе да пие. Утре
може и студено да е, или пък никакво! Все пак чуждите нерви трябва да се
уважават, за да има за нас кафе, а за машината пари, нали!?
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар