-Какво правиш?
-Гледам четката как боядисва!
-Нали ти боядисваш!?
-А не! Мен ме мързи. Само я придържам. Ето виж, как сама тя
си топва от боята и я нанася върху тръпнещата от щастие, олюскана пейка.
-Сигурен ли си?
-Е аз, не! Но четката явно мисли така. Защото виж! Ето, как
направо рисува шедьоври, за които аз самия, нямам талант.
-Мога ли и аз да я поддържа?
-Може, защо не! Заповядай! Само внимавай! Дръж я здраво,
защото може да те изненада и вместо шедьовър ще ти нарисува капки, които ще
загрозят пейката! А ние с теб приятелю не искаме да е така нали?
След като дал
наставления на любопитния комшия, Тошо внезапно се почувствал като Том Сойер,
който някога също се бил правил на художник с оградата на двора. Успокоен
запалил спокойно цигара, издухал дима от нея и се усмихнал блажено при мисълта,
че е открил как пейката да се боядисва, без неговите мързеливи ръце.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар