сряда, 12 юли 2017 г.

Като река!


Не въздържано тече като река,

буйна, грабва ме в прегръдка!

Идва, усмихната в снега.

На Пролет бърза за целувка!



Очите нейни, езерно синеят.

Блестят кладенчета бистри.

Кичурчета няколко се смеят,

предизвикват, смут и мисли!



Родена мила, майка и жена,

тя гали, знае да обича!

Красива в чувства за света

в сърцето мое, влюбено се стича!

В.СОФИН 


Няма коментари:

Публикуване на коментар