Диалектен двубой

             Интелигентен приятел ми се ядосва.

-Научи се да приказваш правилно!  Престани с този непрестанен шопски диалект!

Направи ми човекът забележка и ме остави потънал в дълбок размисъл. След като ми омръзна да бия главата си с въпроси и да я излагам на течение, реших вместо шопски да мина на идиотски диалект.

  Във връзка с това една сутрин срещам приятел на улицата, който бърза да ме поздрави:

-Добро утро!

Хубаво, но аз реагирам:

-Оно се не знае! Мое и добро да излезе, ама нали станах доста рано тая сутрин, така, че не е  добро...

Учуден приятелят ми отминава като повдига учуден рамене от отговора ми.

Вече след обеда докато разхождам кучето си срещам друг авер, който бърза да ме поздрави не само с думи, но и усмивка:

-Добър ден! Как си?

-А бе, още не знам, дали, че е добър за мене, деньо! От това как скачат безогледно цените навсякъде, едва ли... Иначе кучето е добре! Нали видиш как се радва?

Учуден и повдигащ също рамена безпомощен да ми помогне, приятелят ми кима с глава и отминава.

Привечер леко ожаднял пристъпвам в най-близката кръчма в града ни за бира. Там ме срещат с думите:

-Добър вечер, господине!

-За вас мое и да е добра вечерта, оти сте си позволили да вдигнете цената на бирата, ама за мене не е, защото нямам много пари...

-Тогава не пийте! –клещи ми се ведро усмихнат кръчмарят насреща ми и дори има наглост да се чеше зад мазното ухо, докато гледа през мене.

Не издържам и чувам протеста на езикът ми, който тутакси се отзовава:

-Оти? Ти ли, ще ми кажеш да не пия, когато чувствам остра жажда? Нали съм и я, човек, бе!?

После веднага поръчвам цели три бири, които пия бавно при млясвайки с език за да усетя вкуса на хмела. По едно време се оригвам, поглеждам часовника си, ставам, нахлупвам стария си верен приятел, леко прокъсаният от носене каскет и хуквам за вечеря у дома при жената.

-Тя ме среща на вратата с ядни думи вместо поздрав:

-Къде беше?

-Нема първо да поздравиш с добър вечер, като човек, а веднага за врата, къде беше, та къде... Май по работа бях! –заявявам важно и оригването ми веднага ме предава.

-Да бе! –оспорва веднага лъжата, милата ми женичка и казва:

-Вониш на бира още от вратата!

Заел позиция в отбрана отвръщам:

-И какво от това? Какво от това, питам те? Не мога ли да пия?

Ядосана до немай къде жената се врътва към кухнята и ме оставя без отговор. Успокоен прибирам се и после, излизам на терасата да пуша. Отсреща комшията Гого вече облечен по пижама също пуши. Даже довършва цигарата си. Кимва ми с глава значи ме е забелязал и ми казва:

-Лека нощ съседе?

- За тебе Гого мое и лека да е, но за мене още се не знае...

-Защо? – пита ме съседът внезапно намерил начин да разговаря по дълго от предвиденото за вечерта.

-Защото май пак се очертава да спим самотен на дивано у холо... –чувам се да казвам това и чувам веднага отговора с въпрос:

-Да не те е изгонила жената?

-Не е още! Но мириша на бира. А щом съм си позволил, забележи три да пийна, казвам само три без да се смята твърдото гориво, което ме черпиха там в кръчмата, значи мястото ми е отредено на дивана.

Поусмихна се съседът Гого, гадината, повдигна леко смъкнатото долнище на пижамата си показало голият му тумбак, светещ като месечината и отсече:

-Щом още не спиш при кучето значи си добре...

После с бързина на млад юноша бързо се врътна и се изсули навътре в стаята си, преди да дочака моя отговор, който прозвуча самотен, не чут от никого, ако не се смята уличният котарак, който обикаляше долу в двора на комшията.

-Оно мое да съм шоп, но не съм смакльо като тебе Гого, тумбака! –казвам ядосан имайки в предвид пижамата му.

Намерил сили плюя към вече затворената врата на комшията, но плюнката не стига до вратата на балконската му тераса. Внезапно  обзет от сънливи чувства се прозявам и виждам Луната, която ме следи отгоре облещена. Ядосан обръщам се и към нея:

-А ти ма! Що си ме зяпнала? Друга работа немаш ли си, та надзърташ по хорските дворове?

Чувам отговор, който обаче идва зад мене от кухнята. Жена ми крещи обидена:

-Не съм ти ма! И ако знаеш съм ти намерила работа!

-Какво? –рева ядосан и гледам все още ухилената Луна, която наострила уши слуша с интерес диалогът ни с милата.

-В банята тоалетното казанче не работи... Крушката в коридора отдавна не свети... –продължава да ме работи жената. Не издържам и казвам:

-Много важно!

Чувам в отговор:

-За тебе може и да не е важно, но за мене важното е, че тая вечер няма да вечеряш!

-Големи яйца! –Казвам леко обиден и чувам:

-Твоите са малки! –унизява тя мъжкото ми достойнство и ме затваря за размисъл на балкона, където в компанията на пакет цигари изкарвам до сутринта.

Най- после, когато Слънцето едва се е показало, милата ме пуска премръзнал вътре в стаята. Не за друго, а защото трябва да вървя на работа. Вкиснат от толкова размисъл езикът ми внезапно налучкал правилния диалект казва:

-Добро утро, мила!

Вместо мил отговор, чувам жената да сумти в ушите ми:

-Оно за тебе Геле, мое и добро да е, но за мене не!

-Защо? –питам учуден.

-Защото не може да я караме повече така... За това!

-Е аз съм вече друг човек, мила , а не същия чешит от вчера...

-Да бе! Довечера като се на смучеш в кръчмата, пак ще плюеш срещу Луната!

–        –         –       –

Във връзка с идиотският ми диалект, който употребявах под път и над път си признавам, че се промених. Наскоро срещнах интелигентния си приятел. Преди да каже нещо го преварих:

-Добър ден приятелю! Как си?

На което той интелигента отговори неподготвен и хванат в изненада:

-Оно мое и да съм добре! Мое, ама знам ли? С тия цени днеска! Едва ли!

В.Софин