В Ливадово се уважават...

                                                         

   В наше село всички се познават. И затова се уважават...

Всеки се старае да помогне на съселяните с каквото може.

Насо видял зор докато правел нова ограда на двора си. Случайно или не, счупил дръжката на теслата. А му оставали само два пармака /дъски/ да закове. Какво да прави?

Решил да помоли най-близкият си комшия Гюро за помощ. Дето се вика, пръв брат в беда. Обяснил му положението с две думи. Гюро едва като се почесал замислен, после изплюл решението:

-Може! Но я ми дай десет лева и тогава я взимаш...!

-Защо? Нали после ще ти я върна!

-Ще я върнеш ти... Верно! Но мое да е със счупена дръжка. Знам те аз тебе какъв си левак. Давай парите или върви у железарията при Здравко, да си купиш нова!

Намусил се Насо, но като нямал изход извадил кесията си погледнал в нея вътре, каквото му е останало до заплата и казал:

-Имам двайсет лева нацело...

-Нищо! -отсякъл Гюро. -Давай ги!

-А ресто? –опитал се Насо да си иска половината от дадената сума.

-Ти какво, да не мислиш, че имам пари у мене за да ти върнем... Ако имах сега да съм в кръчмата при Весо, а не да разговарям с тебе тука...

-Добре де! Вземи ги! –подал Насо последният си двайсетак на Гюро и взел теслата от Гюро, който я донесъл с думите:

-Внимавай!!!

Само след някакви си двайсет минути Насо отново звъннал на звънеца на Гюро. Прозявайки се мощно съседът се показал и се подпрял на вратата.

-Ти какво бе...!? Не стига, че цел ден ковеш оградата отвънка, тропаш и не даваш да се спи. Тъкмо си бях полегнал следобед. Що сакаш сега? Нали ти дадох теслата!?

-Тъкмо я връщам! Свърших работа.

-Така значи, счупил си я и сега идваш да се оплакваш?

-Не! Здрава е... Ето виж? –И Насо подал теслата на Гюро.

-Добре! Много добре!! Сега можеш да си ходиш вече!

-А парите...?

-Какви пари сънуваш Насо!?

-Двайсетакът, който ти дадох като залог...

-Хайде бе! Залог изобщо не е имало.. Аз ти я дадох под наем човече... Под наем! Ясно!

-Хубаво! А рестото ми от десет лева, къде е?

-Ти да не си слънчасал бе Насо! Я ако имах десет лева...

-Знам! –прекъснал го Насо. Щеше да ги изпиеш в кръчмата на Весо, сигурно...

-Ето на... Видя ли? Знаеш положението ми, а просиш от мен бедният... Върви другаде да търсиш милостиня!

 След казаното с увереност, Гюро тръшнал вратата пред слисания нос на Насо, който постоял известно време невярващ в станалото. После замислен се почесал и като взел брадвата от дома си отишъл в гората за нова дръжка на теслата.

В.Софин