Стана случайно
като дъжда, който идва неочаквано и после си отива, очаквано. Блъсна се в нея
на излизане от Метрото. Все пак не побягна панически, а помогна на девойката да
се изправи. Вместо благодарност, тя му зашлеви заслужен шамар.
От болката получена,
момчето премигна. Момичето внезапно видя сълзите в очите му. Повдигна рамене
учудена, неразбираща какво става.. После внезапно се разсмя и му подаде ръката
си.
Така се запознаха.
Случайно или не Метрото беше там на точното място и време и помогна да се
осъществи тяхната връзка.
И двамата млади бяха доволни от спомена който нямаше как да
забравят.
Всяка сутрин, когато
момчето отиваше на работа с Метрото винаги започваха да аленеят страните му
сякаш отново ударени от момичешката нежна ръка, която му се предложи някога
именно там на спирката.
А девойката пък,от
своя страна, когато слизаше от Метрото на същото място на някогашния сблъсък среща, докато предпазливо се оглеждаше уплашено усещаше в коленете си болката от
падането някога. Но сладка беше тая болка. Сладка, защото се наричаше любов!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар