Услуга за услуга

                                                                          

          Веднъж Гюро заклал кокошка. Взел да я готви. Потърсил сол, но не намерил. Хрумнала му идея да вземе от Насо. Въоръжен с чаша празна в ръка, звъннал на вратата на комшията. Показал се Насо по потник, видял Гюро и започнал да мига учестено.

-Не мигай много сякаш си видял призрак, а сипвай тука у чашата сол!

-За какво? –опомнил се Насо.

-Как за какво бе! Кокошка готвя, а солта ми е свършила... Бакалина Крумчо е затворил вече и няма как да купя... Така, че не ми се мотай тука по потник, а давай солта! –направо издал заповед Гюро.

Да ама Насо, който бил вечно гладен вместо да хукне и да изпълни на секундата поръчката запитал:

-А ще ме почерпиш ли?

-Хм! Да те черпя, но нема какво...

-Как да нема Гюро... Нали кокошка готвиш?

-Ама ти от нея ли сакаш?

-Ами една супа ще ми дойде добре! Какво ще ми кажеш?

-А бе какво да ти кажа... Докато ние тука водим празни приказки супата дома ще изкипи!

-Добре де! Сега идвам. –хукнал Насо с взетата от Гюро чаша за сол.

-Е! Най-после! Докато коледарите се на коледуват, Коледата ще мине...

Щастливо намръщил вежди Гюро взел подадената му от Насо чаша със сол и се прибрал при супата си вкъщи.

Вече сготвена двамата с Гюровица хапвали, когато на вратата му се звъннало.

-А ти ли си! – възкликнал безкрайно учуден Гюро като видял Насо да стои щастливо усмихнат с празна паница пред вратата му. Какво сакаш бе серсем?

-От кокошката сакам! Ти ми обеща... Нали ти дадох сол , не помниш ли?

-А бе, я твоята сол не я ползвах, защото Гюровица като отворила вратата на долапа намерила в него скрит под захарта и брашното цял пакет от пущината... Кво се пулиш бе! Става въпрос, че е намерила сол. Разбра ли? Ей сега ти я връщам твоята...

-Ама нищо ли няма да ми дадеш Гюро? –проплакал вечно гладният Насо.

-Оти не! Ще ти дам бе! Знаеш Гюро не е скръндза...

-Ще даде! –обадила се и Гюровеца следяща гладния, шарещ поглед на Насо комшията.

След малко Гюро се показал на вратата, с пълен плик и му го пъхнал в ръцете с думите:

-Ето вземи!

Зарадвал се Насо и хвърлил любопитен поглед вътре в плика.

Изведнъж се опулил и устата му сякаш сама казала:

-Какво е това? 

-Как какво бе, Насо! Кокали за кучето. Нали имаш...

-А за мене?

-За тебе солта бе серсем! Ето ти на, връщам ти я цела и непокътната. – и с тия думи Гюро изсипал чашата със солта в празната паница, която Насо с надежда за супа, държал.

-Аман от такива съседи като тебе Насо... Човек да не ти посака нещо... Па при това само сол!

И докато комшията се чудел какво да каже, вратата хлопнала пред носа му и ароматът, който долавял с него изчезнал като с магическа пръчка. Останала само слюнката в устата на Насо, който я преглътнал. Прибирайки се в двора захапал кокал като искал да превари кучето. Но то не е вчерашно.. Скочило дръпнало плика от ръцете му и се скрило в колибата си.

 Насо отворил уста да изругае, но и кокалът, който бил захапал, изпаднал от нея. Така не успял да хапне нещо от кокошката, но поне имал късмет според Гюро, че е прибрал цяла, солта си.

В.Софин