вторник, 19 февруари 2019 г.

Скромен човек

                                                                  
    У наше село Ливадово, кой го знае, и кой не, някъде горе по чукарите живеят скромни хора.
Най-скромен обаче е Гюро. Не продумва. Мълчи като риба при среща със съселянин.  Даже се прави, че не забелязва преминаващите хора, покрай неговата скромна личност. Това обаче е временно явление. Може би докато превали обяда и намери място в селската кръчма. Там вече на две ракии почва не той, защото е скромен, а езикът му почва да се хвали.
   Веднъж придумал двама от съседно село, да го почерпят.
Седнали, поръчали и на втората ракия Гюро пропял като славей сладкогласен.
-Вас двамата не ви знам какво правите у наше село Ливадово и какво можете, но да ви кажа правичката, моята нива дето напролет садя картофи, сам на лизгар /БЕЛ/ я обръщам... И не само това, а и сам я садя... И тука забележете, казвам, забележете всичко това само за един ден, ви казвам. Ден и нито час повече!
-Верно ли бе!?  Сигурно е само два метра! –Засмели се комшиите от съседното село.
Ядосал се Гюро и изплюл ядно думите:
-Я у двата метра вас, ще копнем бе...! Цел декар на лизгар ей!!! Не е малко! Чекам да ме запишат в Гинес.
-Кой е Гинес? – питат комшиите от съседното село и вдигат учудено вежди.
-Книгата е! У нея се пишат рекорди, ей!!! Какво знаете вие!... Прости шопи от просто село!
-Я не ни обиждай, че като станем...! –озъбили се обидени комшиите от чуждото село.
Гюро се изрепчил  и уверено се похвалил с думите:
-Какво знаете вие бе! Нищо! Гюро сам се справя с мечките у село Ливадово, та с вас ли нема, ей!!! Пребивам ви за едното чудо!!!)
Запазили спокойствието, комшиите от съседното село се усмихнали:
-Я по добре понамали лъжите, че ни плашиш ракията у чашите, Гюро! Вместо да я пием она сама се изпарява , ей!!!
Успокоил се Гюро и вдигнал наздравица. Все пак били дошли в кръчмата да пият, а не да спорят за глупости, ей!!! Спори се за политика, а тях това в момента не ги интересувало. Поел въздух Гюро, облещил пиянски очи и продължил да обработва, комшиите от съседното село с нова порция думи:
-Вас двамата като ви гледам, не моете да пиете. Само лигавите ракията на Весо кръчмаря. Она мое и да не е отлежала у дъбови бъчви, но става за пиене. А вие не моете! Да не се казвам Гюро глътката, ако не ви надпия сега и веднага!
-Невъзможно! – оспорили твърдението на нашия съселянин, защото видели кръвясалите очи на Гюро, които обещавали, че съвсем скоро ще спънат спящ стопанина си под масата.
Усмихнал се Гюро и накарал комшиите да сключат бас за да видят кой лигави ракията и кой достойно я пие.
Поръчали нова бутилка с ракия. Буквално след три чаши по сто грама комшиите се оклюмали и заспали на масата. Без да им обръща внимание, Гюро смело допил остатъка от бутилката. Обърсал мустаците си, оригнал се на последната кисела краставичка, която изял останала в чинията, и тъкмо да стане и се изсули като котарак, когато дошла сметката за плащане. Прокашлял се Гюро:
-Хм! Весо сметка не съм поръчвал! Защо ми я носиш?
-А кой ще плати?
-Как кой Весо!! Тия двамата от съседното село, дето не можаха да надпият Гюро глътката. Загубиха баса и сега се правят на заспали, ей!!! Остави ги нека спят, обаче! После ще реват! Сметката нема начин да ние ги отрезви!
- Не е пък чак толкова голяма! –учудил се Весо гледащ написаното от него на листа.
-Не е още! Щото не си ми дал, трите допълнителни бутилки ракия, които спечелих от баса. Тех мислим с жената дома, да изпием. А и мезето, да не забравя! Дай от онова убавото, нали знаеш скъпото...
-Кое?
-Луканката бе! Краставиците остави за комшиите, нека изтрезняват! И друг път да не ми се ежат такива като петли. Гюро е скромен, ей!!! Това не пречи да ме запишат у книгата Гинес! Има да се дивят, ливадовци! Нека!!!
Усещам как на тия двамата, спещи принцеси как ще им се смеят у село. Не само у Ливадово, но и у техното дето не моем му се сетим за името...
   С надебелял език и без никой повече да погледне, Гюро взел армагана от спечеления бас и бавно клатушкайки се поел към къщи. По пътя не забравил да се прави на скромен. Тих и без думи към съселяните си!
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар