Гепи нашенец!

                                                                              

    В една селска кръчма бил поканен, нашенец, който от години не бил в България. Когато напълнили чашите с ракия, вместо наздраве, най-близкият му приятел казал:

-Гепи нашенец!

-Какво? – попитал нищо неразбиращ емигрантът.

-Кво!? Наздраве бе!!!

-А наздраве!

-А ти, какво си помисли?

-Нищо...

-Не бъди скромен, кажи си?

-Е щом е така, помислих си, че трябва да гепя някой!

-Мене ли бе!? Мене жената не мое да ме гепи за работа, та ти ли, емигрантът.

-Хайде сега да не се обиждаме! И ти беше от града, ама си остана селянин!

-Моля...!

-И да се молиш, все тая!

-А бе... Я гепи...

-Какво!

-Ти знаеш! Не си манечок да те уча, какво да гепиш...

-Жена ти ли? Не я искам! Имам си французойка за която можеш само да мечтаеш!

-Хайде бе!  Гюра да не е по лоша!

-Не е лоша, ама е проста като теб!

-Май трябва да те бия, ама понеже не съм прост, ще ти кажа само: Гепи ме... ти  знаеш, къде, а ако не знаеш пак ме гепи! И наздраве нашенец! Наздраве!! И не се люти, все пак беше от нашето село! А щом си от тука, мое да го гепиш!!! С позволение на французойката, разбира се...

В.Софин