Върховете помнят!

           Все още не знаеше кой е! Не подозираше, че някъде там във висините го дебне път за изкачване. Нямаше понятие и за самия себе си, защо се съгласи да го направи. Върховете бели от сняг го мамеха с  чистотата си. Искаше му се да докосне тази чистота! Да я пипне поне за момент. Но мечтите са едно, реализациите друго.

Отказа се от всичко, за да поеме нагоре.

Известно време остана в размисъл в подножието на планината.
Толкова труд! Усилията дали си струваха?

Нова екипировка, не защото старата беше износена, но се налагаше за късмет. А късмет трябваше да има! Трябваше!!!

Снегоходки за начало. Котки, въжета осигуровки... Палатка и храна за космонавти!

Всичко, което трябваше по пътя на безсмъртието!!! Излишното оставаше долу в подножието, да чака завръщането на алпиниста.

Хвърли поглед нагоре. Там дето облаци и земя се сливаха в едно... Изцяло бели, недостижими, чакащи!

     Пое си въздух сякаш за последно, усмихна се на някаква появила се мисъл, за любимата жена и децата му, които го чакаха в България и като тръсна глава за да се освободи от всичко натоварващо го в тоя момент, пое напред.

Върхът тих и усамотен го чакаше горе за срещата. Скрит сред облаци пълзящи ниско, той дори не подозираше какво предстоеше. Алпинистът не се заблуждаваше за чувствата на върха, който не всеки беше успял да изкачи.

Някак си двамата бяха заедно. Всеки усещаше пулса на другия. Двама братя, трудния път за качване и алпинистът, който искаше да бъде победител.

Сърцето биещо на планината високо горе само за него го очакваше... Зовеше!!! Неговият тих глас стигаше до дълбините на душата... Душата на алпиниста, който живееше в единен ритъм с нея.

Дали го беше страх!?

Разбира се, но от мисълта, че няма да забие трибагреника на страната си горе на върха, идваше и засядаше буца в гърлото му.

Нещо му подсказваше, че ще успее за срещата с върха! И затова бързаше! Времето и без това изтичаше. Това си беше неговият връх! Всичко беше поставил на карта. Живот и успех!!! Връщане нямаше да има! Но победител, трябваше... Трябваше да има, защото примерът трябваше да роди българи, които да са смели и да знаят какво искат от живота и страната си.

Пое си въздух дълбоко. Задържа го и го пусна на свобода. Парата излязла от устата на алпиниста хукна нагоре към върха. Стигна там, помая се за малко, хвърли поглед надолу, усмихна се и изчезна сякаш никога не е била...

С последно усилие и сила на волята, алпинистът я последва. Нагоре, където липсваха пътища, нямаше живот, но имаше желание, което го тласкаше напред.

Последната мисъл, която проникна в глъбините на мозъка му, така и не осмисли докрай, докато пропадаше в една скрита пукнатина:

„-Защо и сбогом!?“

Тъкмо до заветния връх. Нима трябваше да тръгне ако знаеше какво го очаква на стъпка от победата. Трябваше!!! Не за него, който отдавна се бе прежалил. За не подозиращи чувствата му хора от България за които се жертваше. Не за пари, а за щастието и благословията на един народ, който заслужаваше по-  добро бъдеще. Но за да бъде, и да има обединение, трябваха жертви...

Върхът кимна съчувствено доловил последните мисли на алпиниста. Нямаше как да му помогне, въпреки, че искаше. Обеща му само, че ще съхрани паметта му за идното поколение българи. За тях, за едно бъдеще без страх и живот, който трябва да бъде истински, а не измислен от правила, които убиват любовта, прошката и красотата на деня!!!

В.Софин 17.02.2019год. Самоков  Посвещавам на смелите алпинисти отдали живота си за България, за да я има като държава и напред! Поклон!!!