Неизвестно откъде нахална се беше промъкнала захар в кафето
на милата и я тормозеше активно, докато аз нещастникът обичащ благото, бях
принуден да пия своето, горчиво.
8 8 8
Погледът се вмъкна безсрамно на плажа, където няколко
впечатлени от слънцето дами ловяха загар от лъчите му, които галеха безпощадно
телата им с неизтощими милувки. В последствие
те струваха, киселото мляко, което освежаваше вечер изгорелият болезнен епидермис
на всяка от тях.
8 8 8
На заранта Планината примигна учудена от
жълтия сняг. Никога не беше виждала пясък от пустинята Сахара да бъде толкова
упорит, та да качва без усилие върха и. Отстрани щастлив вятърът виновник не
преставаше да надува мощните си бузи и да се присмива на всичко, което за някои
бе, трудно за обяснение.
8 8 8
С ракията сме
приятели, но и врагове. Уж създава спокойствие, но не и личи. Когато се пийне
повечко от нея, нещата изглеждат различни. Глава пукната, рамо навехнато, крака
насинени. А главата без мисъл. Или само запитване:
-Кой по дяволите е виновен за това положение? Аз, ракията
или тия, които ме биха снощи, когато им казах нещо. Но какво беше? Май, майка
им споменах с чувство на благоразположение, но те не разбраха нищо, защото бяха
пили като мен и не пощадиха тялото ми, щастливо опиянено.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар