Историите на Гюро от наше село

                                                    

                                                                  Стисливото момче

            Бях чувал за стисливи хора но наше момче от село "Ливадово" успя да бие всички по тарикатлък.

   Гюро обещал да черпи Насо и го води към кръчмата. На пътят им внезапно блясва чисто новичка, сякаш току що извадена от матрицата стотинка. Насо я вижда пръв и възкликва:

-Я виж ти! Късмет! –и се навежда бавно да я вдигне.

По бърз от него Гюро посяга и я прибира в джоба си.

–Това беше моята стотинка...! –чува се недоволен гласът на Насо.

-Както казваш... Беше! Сега е моя!

-Но –протестира се Насо.

-Нали аз я намерих!

-Може! Но гюровите ръце не само са по дълги от твоите, но и по-бързи. Така, че безсмислено е да спориш и се ядосваш за глупости! –казва Гюро и се смее доволен.

-Е добре, де! –съгласява се Насо. –Нали ме водиш да черпиш! Ще я похарчиш тая стотинка със сигурност...!

-Ще видим! –обажда се лукав Гюро и влиза в кръчмата.

Пият бутилка ракия и вече направили главите с блеснали очи се канят да си ходят. Донасят им сметката.

-Я да видим! –обажда се важен Гюро и гледа касовата бележка. След малко сумти сякаш е видял призрак.

-Хм!Тия май са се потрудили да надпишат сметката...

-Колко? –интересува се Насо до него.

-Щом питаш, дай петнайсет лева и двайсет и една стотинки.. –обажда се лукав Гюро и гледа реакцията на Насо, която не закъснява.

-Ама аз ли? –пита почти задавен той.

-Нали сам попита, колко да дадеш! Пък сега се дърпаш като млада невеста току що ощипана.

Нямало какво повече да каже Насо извадил и дал парите. Гюро ги поел и преброил. Били точно. Когато кръчмарят Весо дошъл да прибере сметката, бил учуден.

-Каква е тая стотинка?-попитал той обръщайки се към Гюро.

-А не я ли искаш? Аз ти я бех приготвил за бакшиш, но щом ти е в повече, аз ще я прибера, че току виж настинала в джоба ти.

Усмихнал се кръчмарят Весо и нищо не казал. Та нали у наше село "Ливадово", всички се познават! Единствено Насо намерил сили да смънка:

-Ама да се разберем...! Стотинката си беше моя!

-Беше! Нали чу човека? –обадил се Гюро и добавил важен. –Весо се отказа от бакшиша доброволно. А и моите две чевръсти гюрови ръце бяха по-бързи...

-Така е! Но ти обеща да черпиш!

-Обещах вярно! Така си беше, но ти реши друго... Не помниш ли? Нима твоята уста не попита самостоятелно и без чужда намеса, колко. Значи ясно, няма смисъл да спориш с мен! Пък и виж! Ето правим честен кръст, че следващия път, аз ще те черпим... Ще видиш!  -казал Гюро доволен от спечелената битка и се усмихнал на Насо, който не издържал и се обадил на излизане от кръчмата.

-Ще видя аз! Ама на куково лято!

Обещал си никога повече да не пие с Гюро, на когото оттогава у наше село му излязло името „Стисливеца“.

В.Софин