Кой е най-умен

                                                

          В наше село Ливадово всички са умни. Талантливи и хитри. Гюро бил сочен за един от най-умните. При него идвали всички, които имали някакви проблеми.

Отива веднъж Насо при Гюро с молба и носи пари.

-Виж какво, съседе!  Имам проблем за решение.

-Кажи, но нали знаеш, първо таксата от десет лева и после услугата... –поискал си Гюро комисионна.

-Добре де! Ето ти ги, на! Ама кажи сега какво да правя?

-За какво става дума? –попитал Гюро умника.

-Ами... –колебаел се какво да каже Насо, за да не му се смее комшията.

-Ще изплюеш ли камико дека си глътнал или, че траеш още!? –дал бърз старт за говорене на Насо, Гюро.

-Взех кредит от банката...

-Убаво, ама не е много умно... –осмелил се да го прекъсне Гюро.

-Умно е, защото колкото и пъти да броя парите  все излизат петдесет лева у повече...

-Не вярвам банката да се излъже! Дай да видя! –запретнал Гюро ръкави и преброил парите. Усетил, че са в повече и мушнал един петдесетак в джоба си без да го види Насо, който бил зает през това време да се почесва притеснено зад едното ухото.

-М-м! Да! –Абе три хиляди са! Нали ти казах, още отначало! Банката няма да се излъже ей!

И с тия думи дал знак на Насо да си ходи.

Щастлив, че не е преметнат нашият селянин от Ливадово, отива при нотариус в града и му дава парите с думите:

-Точно са! Гюро ги преброи три пъти!

Усмихнал се нотариусът взел пачката с трите хиляди лева и я проверил.

     Насо стоял отново притеснен отстрани и се почесвал този път зад другото ухо, което неимоверно много го до сърбяло.

-Хм! –изхъмкал нотариусът за да привлече вниманието на Насо. Преброих ги, ама са петдесет лева по-малко...

-Нема начин! Гюро ги брои...

-Знам! Три пъти... да! Ама е сгрешил и какво правим сега?

    Притеснен до немай къде Насо извадил, не кесията, защото нямал такава, а кърпата си за нос, където скатавал пари за черни дни. Явно днешният бил такъв. Отброил на нотариуса събраните с гладуване и неимоверни усилия пари и без да благодари за направената му услуга се изсулил към село Ливадово. Тропнал на вратата на Гюро и когато нашенецът се показал му казал:

-А бе Гюро, аз те мислех за умен, но нотариуса ми каза, че парите са с петдесет лева по-малко... Нещо да речеш?

-Може! Явно банката е сгрешила, когато ти е броила парите. Они си беха точно... Или искаш да кажеш, че Гюро е лъжец!?

-Не само уточнявам... –проплакал Насо нищо не разбиращ.

-Иди у банката се оплачи, че са те окрали, а може и нотариуса, он зима петдесет лева комисионна... Не е като мене скромен, само десет.

-Само така е станало –замислил се Насо, но бързо се осъзнал.

-Ама я му платих предварително, още първия път.

-А втория? –изсмял се Гюро в пламналото от напрежение лице на Насо. Всеки знае у наше село, че нотариусът от градо взима комисиона при всяко влизане при него... Ти не знаеше ли?

-Че кой да ми каже... Ти Гюро защо не ми каза?

-Да ми беше дал десет лева допълнително комисионна, а ма ти ги стискаше за нотариуса Затова си мълчах!!!

Днес Насо всичко се плаща! Всичко! Ти какво си мислиш... И аз плащам данъци у тая държава, не ям даром хляб, я!! –и с тия думи натирил Насо да си ходи.

Така у наше село Ливадово се оказало, наистина, че Гюро е най-умен. Или най-хитър!!!

В.Софин