Да се адаптираш баце към системата!

                                                           

         Здрасти Мунчо! Пиша ти и ти да се уредиш, оти ми е жал за тебе...

Да се адаптираш баце към системата... Ей това е разковничето за по убав живот!

Оно, я откакто съм се пръкнал на тоя бел свят не мога да свикна с обстановката. А колко хубаво е човек да се адаптира, твърди всяка власт, спечелила по някакъв, забележи, по някакъв начин изборите.

Едно време... Че кой днеска иска да си спомня за него?

Е я помним, кога взеха на дядо конете и го пратиха адаптиран да работи в града, завод да строи за благото на хората.

      Днешната демократична, забележи особено демократична власт, не на висок глас, но все пак тръби: „Върнете се към мотиката на село!

Виж ти! Лесно им е, адаптирани са. Никой или почти никой не ги клати от креслата им.

Да ама като се замислих и у тая моя проста чутура реших, че има две различни понятия. Да се адаптираш и да те адаптират!...

Ако станех крадец, лесно. Ориентиране към кражби и измами. Да но хванеха ли ме, а кокошкарите като мен ги хващат, ще ме адаптират в затвора посред лето.  За мое успокоение знаех, че първо трябва камерите в магазините им, да докажат, че кучешкия салам който продават е от там. Все пак било незаконно, да се продават вредни храни. Но хората са се адаптирали към печалба, как да ги виниш...

Е, все пак и аз тогава реших, да пробвам системата долу у махалата. Помощи бол, привилегии, дърва за огрев безплатни... Уви!

 Надушиха ме българите и ми бутнаха къщето, дето там с лични усилия бях построил. Дойдоха, спреха ми токо и нагло с ножица ми отрязаха жиците, които с риск на живота си, забележи Мунчо, рискувах кожата, моята тънка кожа да вкарам. Водопровода пак самостоятелно със собствен труд бях адаптирал. Вярно без водомер, но кой ти гледа тия неща. Да ама тия, от общината спреха и резнаха и тръбите, които бях прокарал.

Ядосан им викнах:

-Я вземете и Айшето!

-Коя е пък тая? – попитаха ме.

-Е па, това е жената с която живея незаконно, а все още не съм се адаптирал към подпис при вас у общината. Мисла, а я много мисла, че данъци не требва да плащам!...

Докато ми се смееха, се изплюха в лицето ми с думите:

-Адаптирайте Айшето в Германия! Там ще взима повече помощи!

Убаво! Адаптирах женицата както ме посъветваха да не гладува милата, а я съм кореняк останах тука. Близо до гората. Реших да не плащам данъци. Нека си ги плаща сама държавата. Да ама тя милата, забележи милата все настоява, дори плаче, ама кой да я чуе!!! Не и я! Да се адаптирам държавно, никога!!!

Ориентирах се в поголовна сеч у гората. Хванаха ме. Адаптираха ме към глоба. Нямах пари да я платя. Пуснаха ме със забрана да не влизам в горите.  Били държавни. Е я не съм ли държавен, викнах им, ама не пожелаха да ме изслушат. Изгониха ме на улицата.

Тогава реших да се пробвам в чужди имоти. Не се получи. Стреляха по месо и все по мен.

Пробвах клошар. Адаптирах се към кофите с боклук. Леле колко неща при това все ценни изхвърлят хората там!... Като почнеш, храна, прибори, дрехи, та даже пари и ценности...

Завидяха ми. Опитаха се да ме адаптират държавно в дом за възрастни хора. И то само, защото съм имал пенсия, която те силните на деня, трябвало да контролират. Никакво пиене, никакви зулуми!!!

Не издържах. Избягах. Върнаха ме силом. Пак избягах като дори им харизах документите си. Нека си я взимат пенсията. Така де! Мене свободата и пиячката ме опияняват. Адаптирането към тях никога, напротив отрезнявам.

        Тогава реших да си направя землянка, в която по тъмно да се прибирам. Когато я изкопах, успях  да избягвам полицаите, които бяха адаптирани към властта. Иначе пак щяха да ме арестуват и пак в старческия дом.  Па и другото знаех, че законът не дава да се спи на открито.

      Но като се замислих стана ми безпределно ясно, че управляващите не могат махалата да адаптират, та мен ли! Да не казвам за мизерните пенсии и заплати, които отдавна не са ориентирани към скачане нагоре, а стоят замразени в хладилника на властта. А и цените на храните така са устремно адаптирани, че бедняка бърка по кофите и се радва като малко дете намерило дрънкулка, а не просто парче, троха хляб...

    Виж зимно време ставаше лошо. Когато дойдеше „кучешкото“, търсех топло адаптиране в затвора. Трошех демонстративно стъклата на Моловете и то посред бял ден. Стоях и си чаках да ме арестуват. Не се съпротивлявах, доброволно подавах ръце за гривните дето полицаите им викат, белезници. Докато чаках зимата да си отиде в затвора, научих много полезни неща от спецовете лежащи там. Пръстите ми видели после свобода не издържаха на изкушението и мълниеносно се адаптираха към джобовете на гражданите.

    Но лошото си е лошо! Затворите са претрупани и нас кокошкарите сиреч, дребните мушици, ни пуснаха  на свобода по рано, да бръмчим.

Да но зимата е дълга. Решението трудно. Присламчих се към друга махала в друг град, където ме научиха, да кажа, че съм българин от ромски произход, който е изгубил личната си карта.

Снабдиха ме с нови документи. Вече не съм Асен, а Асанчо от маллата!!! Вдигнах ново къще с помощта на комшиите. Включих ток. Вкарах вода пак без водомер. А и нощем имам да ме топли друго Айше. Чувствам се щастливец.

    Сега не смеят да ме адаптират, защото махалата стои зад мене. Ако опитат ще си го получат. Боя де. Не, че няма и нас да бият. Може, но поне къщето  няма да бутнат. Нищо, че е незаконно. Верно е и друго. Има и такива на които ги разрушават и то с право, защото са сглупили от невежество да се настанят в частни имоти. Там няма прошка. Стрелят, развалят и преследват, нас бедните като дивеч.

    Доволен съм! Помощите потекоха като река прииждаща по всяко време. Но като се замислих отново за кой ли път, реших, че адаптирането си е бая убава работа. Но държавата, пуста да остане, все иска за нея да се женим. Че я да не съм многоженец бе! Едното Айше ми стига... Да не съм будала данъци да плащам я! Нека ги плащат българите, а ние гражданите от ромски произход просто искаме само да живеем. При това свободно и без разходи. Така де, баце, пиша ти това писмо, оти знам, че ти си дезиорентиран. Ела при мене, не стой при мотиката на село. И на тебе ще вдигнем къще, ще намерим и кой да те топли нощем. А за документите не се бой. Тука има едни спецове, лесно ще те адаптират към всичко! Айде! Чекам те!

Твой верен приятел Асанчо от долната махала на другио град!!!

В. Софин.